Майка ми е много специфичен човек, няма как да го кажа по друг начин. Съжалявам, разбирам, че не можете да говорите за собствената си майка по този начин. Но не мога да го направя по друг начин. Тя никога не се е отнасяла с мен като с дъщеря.
По-скоро ме възприемаше като играчка или приятелка. Не се интересуваше от делата ми или от успехите ми в училище. Получавах отлични оценки и всичко, което получавах в замяна, беше едно студено “браво”.
Намирането на нов съпруг обаче беше приоритет за нея. Баща ми винаги е бил загадка за мен. Майка ми казваше, че е бил алкохолик и веселяк, който ни е напуснал, когато съм била на две години. Не се е обаждал, не е идвал и през цялото ми детство съм чувала само колко лош е бил. Думите ѝ накараха ушите ми да настръхнат.
Когато бях на 12 години, майка ми замина да работи в Италия. Не бяхме в лошо положение, тя имаше добра работа, но реши да си събере багажа и да замине.Останах с баба ми Марина, която заместваше майка ми. Благодарение на баба ми завърших училище със златен медал и постъпих в престижен университет. Майка ми дори не дойде на церемонията по дипломирането. Изминаха десет години. Омъжих се и имах деца. Разбира се, майка ми не присъстваше на сватбата. За последен път я видях на погребението на баба ми през 2021 г.
Със съпруга ми живеем в малък апартамент, който той наследи от баба си. Стар ремонт, мебели от съветската епоха, две малки стаи. Когато все още бях в първия си отпуск по майчинство, разбрах, че очаквам близнаци. Не беше лесно, но се опитахме да се справим. Свекърва ми помагаше с домашно приготвена храна, което ни позволи да спестим малко. Но все още не разполагахме с достатъчно пари. Често купувахме дрехи и обувки от магазините за втора употреба, защото новите бяха твърде скъпи.
А наскоро майка ми си спомни за мен. Тя се върна от Италия не сама, а с нов съпруг, италианец на име Марио. Срещнахме ги на железопътната гара. Надявах се, че майка ми най-накрая ще осъзнае, че има дъщеря и внуци, и ще започне да участва в живота ни.
Но очакванията ми бяха напразни.Тя ми подаде 50 евро и три шоколада за децата. Това беше всичко, което беше донесла през годините на отсъствието си. Мислех, че това е шега. Заведох я у дома, но не исках да остана там. Мама започна да разказва за романите си в Италия и как е срещнала Марио. Видях, че е донесла огромна чанта с деликатеси: вино, сирене, сладкиши. Но за нас това беше само 50 евро.
Това беше обидно. В продължение на три дни тя се наслаждаваше на разходки из града със съпруга си, напълно забравила за мен и за внуците си. В навечерието на Коледа тя ми се обади: “Не мога да направя сама кутии или понички. Марио иска хайвер и камамбер. – Какво искаш да направя? – Ела да ми помогнеш да ги приготвя. Ние сме семейство, трябва да празнуваме заедно. – Мамо, не ме интересува какво искаш ти или новият ти съпруг. От години не си мислила за мен или за внуците си, а сега искаш да празнуваме заедно? – Работих в чужбина, работих здраво…
– Къде са ти парите? Внуците ти дори не те възприемат като баба. Не можах да издържа и казах всичко, което мислех. След това блокирах номера ѝ. Не искам да я виждам или чувам, камо ли да седя с нея на една маса. Дали се е сетила за мен, защото е празник? Е, вече не.
