Оксана, студентка в трети курс, е дошла във вилата на баща си предишния ден. И не само това… Павел Петрович, популярен архитект, овдовял преди седем години, обичаше да създава проектите си в добре поддържаната си вила. Там се чувствал по-комфортно. Почти баща му живееше там.
А дъщерята живееше в тристайния им апартамент в столицата, като често идваше на гости на баща си. В началото на лятото тя се запознава с новите си съседи във вилата – Галина Владимировна и нейния син Артур, красив и весел млад мъж. И изглежда, че са си допаднали.
И Павел Петрович, без съмнение, от време на време поглеждаше към веселата и жизнерадостна Галина Владимировна. Оксана щеше да е щастлива само ако нещата с баща ѝ и леля Галя се подобряваха. Вчера Оксана и баща ѝ поканиха съседите си на гости.”Добро утро, дъще!” – каза бащата, излизайки на верандата.
“Здравей, татко!” “Какво става?” – измърмори изненадано Павло Петрович, хвана се за гърдите и падна като повален… “Артур и аз винаги ще бъдем с теб, дете” – каза Халина Владимировна, галейки плачещата глава на Оксана… Измина една година. Оксана се омъжи за Артур. Без сватба.
Оженихме се в службата по вписванията и останахме вкъщи тримата с леля Халия. Свекървата често посещаваше младоженците и помагаше на снаха си в къщата. Този ден последният урок на Оксана беше отменен и тя се прибра у дома по-рано от обикновено. От коридора чула майка си да казва на сина си:
“Всичко върви по план, сине. “Ще съблечем това копеле до кости.” – Точно така, мамо. Вече купих една чанта. Утре ще я занеса в колата й…Оксана излетя от апартамента и се качи на горния етаж. Седя на стълбите в продължение на един час, опитвайки се да намери отговори. “Манекенката” очевидно беше тя, Оксана.
Но каква чанта? Нямаше отговор. Оксана реши да изчака и да види какво ще се случи. На следващия ден, когато Оксана шофираше, Артур се приближи до нея, прегърна я и я целуна. Тя потегли към университета. След като карала известно време, спряла и започнала да претърсва колата.
Намерила пакетче с бял прах. Изхвърлила го в кошчето за боклук и продължила. Скоро я спира полицията. – Претърсване. Претърсваха колата в продължение на един час. Разбира се, не намериха нищо. Извиниха се и я пуснаха.
Но момичето, което вече беше разбрало какво са ѝ подготвили Артур и майка ѝ, не отиде в университета, а отиде при брата на баща си. “Добро утро, чичо Паш.” “Оксана, дъщеря ми, влез!” – поздрави я той… … “Обади се на свекърва си и я покани у вас.
Техниците монтират оборудването в апартамента ти, докато съпругът ти отсъства. Не се притеснявай за останалото – инструктира я чичо Паша… Оксана чакаше свекърва си в колата. Когато тя пристигна, те се качиха заедно в апартамента. Скоро влезе Артър: “Мамо? Защо си тук?
Оксана, какво става с теб… – Какво става с мен? Защо не си в затвора? Какво, нападнали са грешната “глупава” жена?” – каза Оксана. Свекървата подскочи като изстреляна: – Трябваше да те пратя след баща ти… Вратата се отвори и полицията нахлу в апартамента.
