– Ваня, майка ти е дошла да те види! Трябва да бягаш! Децата в сиропиталището се скупчиха около Ваня и погледнаха лукаво новия ученик. Ваня беше пристигнал в сиропиталище № 3 само преди няколко месеца, но въпреки това тук вече си беше създал врагове, които не само го мразеха, но и му правеха гадости. И какво е очаквало момчето, когато още с пристигането си в сиропиталището е погледнало с пренебрежение към децата там и е казало: “Вие сте от сиропиталището, а майка ми скоро ще ме вземе, разбирате ли ме?
Аз не съм сирак, за разлика от вас имам майка. Момчето не обръщаше внимание на всички обиди и продължаваше да повтаря, че майка му скоро ще го вземе и той ще напусне сиропиталището завинаги. Това изказване имало ефекта на червен парцал върху децата в сиропиталището. Децата се съгласиха, че винаги ще му казват, че майка му идва.Много се забавляваха да гледат как Ваня тича с главата напред към най-близкия прозорец. После дълго стоял там, загледан в прозореца, и се надявал, че майка му е дошла за него и ще му помаха. Майката обаче я нямаше, а момчето чуваше зъл смях зад гърба си.
В такива моменти момчето стискало само кученцето-играчка, което му напомняло за дома. Ваня често сънуваше през нощта майка си такава, каквато беше тогава, не подпухнала от пиене, както беше станала след смъртта на баща му, а млада и красива. “Скъпи, ще останеш в сиропиталището за известно време, докато се лекувам – казваше тя на сина си, когато го оставяше в сиропиталището, – там ще ти е по-добре, отколкото вкъщи, ще имаш приятели и нови играчки”
.А когато се излекувам, непременно ще дойда за вас. Времето минаваше, но майката не бързаше да прибере сина си. Персоналът на сиропиталището нервно махна с ръка на Ваня, когато той ги помоли да се обадят на майка му и да отговорят: “Забравете за нея, тя няма нужда от вас!” Мина една, после две, три, четири години. През цялото време Ваня грижливо пазеше една малка снимка на майка си, която му казваше: “Аз непременно ще дойда за теб, сине мой.” “С всяка изминала година надеждата, че майка му ще го прибере, ставаше все по-малка.” “Ваня, майка ти е тук, за да те види.
Момчето погледна учителката със загриженост, чудейки се как една възрастна жена може да му се подиграва толкова жестоко. Отдавна не беше реагирал на шегите на другите деца, така че те постепенно престанаха да го притесняват. Може би майка му наистина беше дошла?
Момчето бавно последва учителя. Вече не го интересуваше кой е дошъл да го види. Всичко, което се случваше, му се струваше празно и безсмислено. Влезе в коридора и видя една жена, която стоеше там. “Ваня, това е майка ти – каза учтиво учителката, – тази жена иска да те осинови, но тъй като си сравнително възрастен, тя може да…”
Ваня погледна непознатата втренчено. Жената се усмихна уморено. Това означава ли, че той ще има майка? А какво да кажем за собствената му майка, след като тя е жива и здрава? Учителят не издържа на любопитния поглед на момчето. Неочаквано за самия него, малкото момче мигновено се превърна във възрастен, разбиращ и сериозен. Много ми се иска да напиша, че по-късно майката на Ваня се разкайва, отказва се от пиенето и си връща сина си. Но това би било лъжа. Искам да ви кажа честно какво наистина бих искала да чуе един ден всяко от децата в сиропиталищата: “Побързай, майка ти идва за теб”.
