Запознах се с Надежда чрез социалните мрежи. В кореспонденцията ни тя изглеждаше като идеалната жена, която бих могъл да срещна. Мечтаех най-накрая да я срещна лично. Един ден получих съобщение от нея: “Ела и ме виж! Живея сам, нямам семейство.”
Най-отдолу момичето написа адреса си. Сбогувах се със семейството си и тръгнах. Тя ме чакаше на гарата. На живо Надя беше още по-красива, отколкото на снимките. Същата вечер седнахме в кухнята ѝ и си поговорихме за всичко.
Чувствах се така, сякаш познавах тази жена цял живот. – Михаил, не те ли притеснява разликата във възрастта ни? Аз съм на повече от 30 години, а ти си само на 27 – ти си просто едно момче.” – Какво “момче” съм аз?Аз съм добър човек! – Наистина? Мъжът трябва да изкарва пари за семейството си. Накратко, ако искаш да бъдеш с мен, ще трябва да работиш здраво.” – Искам! Наистина искам. Обещавам ти, че сега всичко ще бъде съвсем различно.
И той удържа на думата си. Намерих си работа в нейния град и започнах да прибирам добри пари. Няколко пъти дори изпращах пари на майка ми, като й се обаждах веднъж седмично. Майка ми все ме питаше откъде имам парите, не вярваше, че съм ги изкарал сам. Един ден Надя каза:
“Миша, трябва да посетим семейството ти. Парите са си пари, но нищо не може да замени прегръдката на собствения син на една майка. Седмица по-късно пристигнахме в родното ми село. За пет години тук почти нищо не се беше променило. Всичко беше овехтяло, мръсно, страшно – сякаш никой не живееше в тази къща. Представих родителите и братята си на съпругата си и седнахме да вечеряме. Имахме добър, сърдечен разговор.
После станах, запретнах ръкави и отидох на работа. – Сине, защо правиш това? – Разбира се, татко! Хората ти се смеят. В селото къщите са като на картинка, а една от твоите дори е крива
. – И какво от това? Ние сме толкова щастливи. Тогава осъзнах, че не искам да бъда като родителите си. Искам да получа всичко, което мога от живота, но не безплатно, а заради труда и отдадеността си на това, което правя. Благодаря на Бога, че срещнах Надя, която ме измъкна от това блато. Предложих на братята ми да се преместят в града, но те не искаха – бяха прекалено залепени за полата на майка си. Аз не искам да живея така!
