Преди седмица аз, вече пенсионер, направих едно важно нещо – отидох при нотариус и направих завещание, като предварително уведомих синовете си. Струваше ми се важно да направя всичко официално, въпреки че планирам да живея много дълго. Имам двама сина, на 40 и 35 години, и двамата независими, със собствени семейства и къщи, въпреки че все още плащат ипотеката.
По-големият ми син има деца в училищна възраст, а по-малкият ми син очаква първото си дете. От самото начало отношенията ми със съпругата на по-големия ми син не се получиха. Въпреки опитите ми да изградя връзка с нея чрез домашно печене и подаръци, тя винаги изглеждаше неудовлетворена и дистанцирана.Веднъж й подарих скъпа рокля, а после разбрах, че я е изхвърлила.
Това влоши още повече отношенията ни и имах чувството, че тя настройва сина ми срещу мен. От друга страна, отношенията ми със съпругата на по-малкия ми син са напълно противоположни. Тя е дружелюбна, сговорчива и често ме търси за съвет. Тя е чудесна домакиня, дори в края на бременността, и винаги проявява благодарност за подаръците ми.
Чувствам се повече като баба за нероденото й дете, отколкото за децата на по-големия ми син. Поради тази динамика реших да оставя по-голямата част от имуществото си на по-малкия си син, тъй като се чувствам по-близка с неговото семейство. Съпругата на по-големия ми син, която често се е оплаквала от моята привързаност, беше разстроена, когато научи за това.
Тя никога не беше оценявала жестовете ми и дори отхвърляше подаръците ми, като предпочиташе подкрепата на родителите си. Това мое решение предизвика и дискусия сред приятелите ми за това дали не съм разпределил имуществото си по начин, който би могъл да предизвика търкания между синовете ми. Някои твърдят, че благоразположението на майката трябва да се заслужи, докато други смятат, че всичко е трябвало да бъде разделено поравно. Но аз вече съм взела решението си.
