Още от дете ме учеха, че трябва да помагам на семейството и приятелите си. Винаги съм била послушно момиче, помагах на майка ми в домакинската работа, готвех вечеря, подреждах масата за пристигането на родителите ми и помагах на по-малкия ми брат с домашните му. Преди да се омъжа, работех и помагах на родителите си и давах пари на брат си.
След сватбата взехме ипотечен кредит за малък апартамент. Трябваше да работим усилено. Семейството ми постоянно искаше помощ. Опитвахме се да не отказваме. Скоро ни се роди дете и аз отидох в болницата.Детето искаше много пари, а ние не можехме да се справим. Вече не беше възможно да помагаме на другите. Ние самите имахме нужда от помощ.
Роднините ни започнаха да се обиждат. Те не разбираха и не приемаха състоянието ни. Но аз не обичам да седя и да не правя нищо. Скоро си намерих нова работа, която можех да върша от вкъщи. Започнах да се занимавам с ръкоделие. Отначало нямаше клиенти, но аз не се разстроих и не загубих надежда. С нарастването на поръчките се увеличиха и печалбите ми.
Изминаха три години и доходите ми надхвърлиха тези, които получавах на работното си място. Бях щастлив, но роднините ми не споделяха радостта ми. Те водеха неприятни разговори за нас. Сега крия доходите си от тях. Щом роднините ми разберат, че съм напуснал работа и работя от вкъщи, отново ще започнат да водят неприятни разговори.
А аз не искам да им обяснявам, че вкъщи печеля повече, отколкото на предишната си работа, защото те отново ще започнат да ме молят да вземам пари назаем, говорейки за липса на средства и заеми. Може би с времето ще се научат да живеят и без нашата помощ. В края на краищата не мога да раздавам наляво и надясно парите, от които се нуждае детето ми. Нека да работят и да ги спечелят сами.
