– Не ни изхвърляйте! Нямам къде да отида с бебето – молех баба ми, – никога няма да ти простя! Ти отказа да послушаш майка си и мен, когато ти казахме да не се срещаш с кохана си! Сега ти си виновен за проблемите си! Не се интересувам нито от теб, нито от сина ти! Махай се оттук!”
– изкрещя баба ми. Плачех, докато вървях по улицата. По това време бебето ми беше само на два месеца. Бях лудо влюбена в моята малка Егорка, но нямах представа къде да отида. Бях крайно щастлива, когато започнах да се срещам с Максим! Но той се оказа груб и неприятен човек
.Майка ми и баба ми бяха против това да се срещам с Максим, така че когато заживях с него, семейството ми спря да ми говори. Те просто ме отхвърлиха. Майка ми не ми позволи да вляза в апартамента си. А баща ми почина преди шест години. Той винаги е бил до мен и винаги е бил готов да ми помогне. Аз просто не знаех какво да правя.
Тъй като вече беше ноември, бебето започна да замръзва. Потърсих местонахождението на сиропиталището и отидох там. Вървях и плачех. Не исках да оставя сина си. След около пет минути една жена се приближи до мен и ме извика в кабинета си.
– Можете ли да ми кажете какво се случи с вас? Започнах да плача още повече. – Трябва да ми кажеш какво се е случило. Тогава ще мога да ти помогна. Моля, разкажете ми какво се е случило!- Виждате ли, няма къде да заведа детето си. Роднините ми – баба ми и майка ми – ни изоставиха! Отново се разплаках. – Не знам какво ще правя без детето си! Не искам да се отказвам от него, но нямам други възможности!”
– Моля те, кажи ми името си… – Всичко е наред, Елена. Ще направя всичко възможно да ти помогна. Живея с майка си. Тя е в критично състояние. Ако се съгласиш, мога да ти предложа тази възможност: ще живееш с детето в моята къща и ще се грижиш за майка ми. Съгласен ли си? – Съгласен съм! Грижих се за майката на Мария в продължение на три години, а после Валерия Николаевна почина. След това Мария ми намери работа в едно сиропиталище.
Тя също така ми помогна да запиша сина си в детска градина. Преместих се в малък апартамент и срещнах съпруга си. Започнахме да се срещаме. Саша не беше богат, но се грижеше добре за мен и се отнасяше добре със сина ми. Скоро се оженихме и се преместихме в неговия апартамент заедно с детето ни.
