Свекървата не можела да повярва, че синът ѝ и снаха ѝ са скрили от нея раждането на внука ѝ. Тя все си мислела, че това е някаква грешка. Мислеше си, че приятелят ѝ е объркал нещо, а то не е вярно. Дори щяла да ги посети, за да се увери. Но това беше истина.
Анна се беше върнала от болницата преди месец и държеше новородения син на съпруга си, за когото Мария Ивановна нямаше представа. Защото те умишлено го бяха скрили от нея. И това не беше само нейна инициатива, а и на Олег. Анна и любимият ѝ се запознават преди много години и връзката им се развива много бързо. От първия ден, в който се запознават, Мария Ивановна ненавижда снаха си.
Само защото синът й се влюбил в нея, престанал да изпълнява всички капризи на майка си, започнал да обръща повече внимание на жена си и да й прави подаръци. По онова време Анна била много млада, на 19 години. А Олег беше с 6 години по-голям. Когато Мария Ивановна се запознала с нея, не видяла никакъв намек за добро отношение към нея, не почувствала, че тази жена ще я приеме като своя дъщеря в бъдеще.
По някаква причина беше напълно убедена, че Анна ще използва сина ѝ и като цяло ще съсипе живота му.Защото потенциалната ѝ снаха не трябваше да прилича на Анна. Тя трябваше да бъде по-красива, по-умна, с по-добра фигура, с богати родители, със зестра.
За нея идеалната снаха е трябвало да бъде като циркова маймуна, която се показва на всички, с която хората се снимат и играят. И по някаква причина Мария Ивановна беше сигурна, че синът ѝ трябва да намери нелюбяща жена, с която да прекара целия си живот, която да го приеме такъв, какъвто е.
Той трябваше да намери на майка си мечтаната снаха. Тя продължаваше да повтаря, че Анна й е отнела сина и е съсипала живота му. И наистина, защо не ѝ казаха нищо? Може би защото тя не заслужаваше да знае?
