Никой, нито роднините, нито приятелите, не може да разбере защо напуснах съпруга си след тридесетгодишен брак. Когато се оженихме, си мислех, че ще бъда най-щастливата жена на света.
Но след един месец разбрах, че съм грешала. Съпругът ми, Борис, беше ревнив. За мен беше изключено да участвам във вечерни събирания с моите приятели. Дори след като отидех до магазина, той ме разпитваше със страст: “Къде беше? Какво ти отне толкова време? Ако ти ми изневериш, аз ще изневеря на теб… – Чувах го да казва това почти всеки ден. “Не умееш да готвиш, лоша домакиня си, безполезна майка си…
След това родителите ми ми купиха апартамент в града и аз се преместих далеч от свекърва ми. Преместихме се от селото в града и аз веднага си намерих работа в един магазин. Но Борис винаги се бавеше.
Или условията не му харесваха, или графикът, или заплатата, или дългото пътуване… Накрая си намери работа. За него беше изключено да ми помага с каквото и да било вкъщи.
Той дори не си миеше чашата. Аз го издържах. А сега минаха трийсет години. Децата ни са пораснали, създали са собствени семейства и живеят отделно. А аз се пенсионирах с мисълта, че сега ще си почина и ще играя с внуците си. Но това не се случи. Веднъж Борис ми каза: ”
Кога ще се върнеш на работа?” “Каква работа? Аз съм на пенсия. – Какъв е размерът на пенсията ви? Вземете вестниците и си потърсете работа! Това беше последната капка в търпението ми. Станах и го изгоних от апартамента си. “Иди при майка си на село, безделник!” – изкрещях и изхвърлих вещите му през вратата… Сега живея сама и щастлива. Сякаш камък е паднал от душата ми. Единственото, за което съжалявам, е, че не го прогоних по-рано.
