След сватбата със съпруга ми решихме, че ще е по-добре да поживеем известно време при свекърва ми, за да спестим пари за апартамент. Ако живеехме в апартамент под наем, едва ли щяха да ни останат някакви спестявания.
Не исках да живея със свекърва си, бях чувала много неприятни истории за съвместния живот, но нямаше къде другаде да отида. За моя изненада нямах никакви битови кавги със свекърва ми. Веднага си разпределихме кой какво ще прави в къщата. Съпругът ми активно ми помагаше в почистването и готвенето.
Бързо свикнах с всичко. Единственото нещо, което ме дразнеше, беше болната любов на майка ми към сина ѝ. Съпругът ми вече е на 30 години, а свекърва ми се грижи за него, сякаш е дете. Постоянно проверява какво е ял и как е облечен. Постоянно е в стаята ни и това е много неприятно, особено в късния следобед.
Налага се да се преобличам по пижама в банята, защото свекърва ми проветрява стаята ни и пита сина ми, преди да си легне, как е минал денят му.А после свекърва ми сменя спалното ни бельо, защото синът ѝ трябва да спи само върху чисто бельо. Но най-абсурдното е, че тя не ми позволява да затварям вратата на спалнята ни. Тя влиза няколко пъти през нощта, за да ни провери, а след това нагласява одеялото на сина си, за да му е топло.
На сутринта бях в ужасно настроение и казах директно на свекърва ми, че оттук нататък вратата на стаята ни ще бъде затворена през нощта, защото така се чувствам по-комфортно. Тя не реагира, вероятно чакаше синът ѝ да се прибере, за да обсъди това с него.
