Когато се омъжих за втори път, не можех да повярвам на щастието си. Той беше мъжът на моите мечти, който се влюби в мен и беше готов да се ожени за мен с две деца. Благодарение на него винаги имахме достатъчно пари, за да живеем, и никога не сме имали проблеми.
Освен това не се притеснявах за бъдещето на момичетата, защото знаех, че съпругът ми има апартамент, който е наследил от баба си, и планирахме да им го дадем, когато пораснат.
Но розовите очила паднаха от очите ми, когато един ден случайно намерих в жабката на колата му нотариален акт за дарение на този апартамент. Датата върху документа беше отпреди една година.
Апартаментът е бил подарък на някаква жена. Оказа се, че той ме е държал за пълна глупачка поне от година. Той и любовницата му се бяха уговорили, че ще ми каже, че дава апартамента под наем на нея. Разбира се, отидох там няколко пъти и я видях, но не забелязах нищо странно и не заподозрях нищо нередно.
Обективно погледнато, тя не е добра. Дори не мога да разбера какво е видял съпругът ми в нея. Между другото, тя също имаше дете. И така, той не искаше да осигури на дъщерите си място за живеене, въпреки че ги отглеждаше от дете, но за някоя жена с дете беше щастлив да го направи. Реших засега да не споря със съпруга си, а първо да поговоря със свекървата.
Представете си изненадата ми, когато разбрах, че новината не я е изненадала.Оказа се, че тя знае всичко за него. Също така ми каза, че детето на тази жена е на съпруга ми. След този разговор се качих зад волана и веднага щом излязох на пътя, претърпях инцидент.
Когато се прибрах вкъщи, съпругът ми започна да ме псува и да ми крещи като луд. Не издържах повече и му казах, че знам всичко за любовницата му и за апартамента.А той спокойно отговори, че това не е моя работа и изобщо не ме засяга. И накрая добави:
“Това е всичко! Омръзна ми да работя за вас и вашите деца! Той си събра багажа и отиде при тази жена. По време на бракоразводното дело той дори взе половината от апартамента, който бяхме купили по време на брака. В резултат на това останах на косъм от раздяла. Защо изобщо е необходимо всичко това? Какво съм направил погрешно, не разбирам ли?
