Стас имаше любимо занимание: всеки път, когато валеше, той излизаше навън да тича и да скача в локви. Той го правеше и сега. Лена наблюдаваше Стас. Беше готова да направи всичко за момчето, стига то да се усмихне. В края на краищата Лена наскоро беше изгонила съпруга си, който беше малтретирал нея и двегодишния Стасик.
Той постоянно пиеше, никога не работеше, не носеше вкъщи и стотинка и често вдигаше ръка срещу жена си и сина си. Олена се опитала да подкрепи съпруга си в труден момент, но скоро разбрала, че приятелите и пиенето са по-важни за него. Олена продавала цветя на пазара, когато един ден към нея се приближила непозната жена. – “Добро утро.
Свободен ли сте в събота? -Да. Познаваме ли се? -Не. -Какво става? -Сватбата на сина ми е тази събота. Годеницата му го напусна преди три дни, а това е такъв позор за цялото село…
Така или иначе никой не е виждал булката: можеш ли да останеш в тази роля за няколко часа? Олена не знаеше какво да каже, но от вида на тази жена ѝ стана болно. Беше очевидно, че тя страда, а и синът ѝ вероятно също страдаше. -Съгласен съм.
-Моя скъпа, благодаря ти.Не дойдох при теб просто така. Наблюдавам теб и сина ти вече повече от седмица. Знам, че сте сама, защото никой не ви среща. Отидохте ли вече да вземете роклята си?
Сватбата се оказа изключително забавна. Булката и младоженецът седяха на масата, разговаряха, научаваха различни подробности един за друг. Те разбраха, че домакинът може да зададе сложни въпроси. Стас седеше срещу тях и никога не беше виждал майка си толкова щастлива. Всичко вървеше прекрасно. Гостите се прибраха у дома, без да подозират. В края на вечерта майката на Олена се приближи до младоженеца.
– “Много ти благодаря, Олена, много ти благодаря. Току-що ни помогнахте. Можеш да се разведеш, когато пожелаеш. Утре сутринта съпругът ми ще заведе теб и Стасик в града. -Какъв град, каква дестинация, мамо? Три месеца по-късно цялата общност научава, че двойката очаква дете.
