Имах близък приятел. Бяхме приятели още от училище. През ученическите си години мечтаехме за истинска любов. След като завърши, тя си намери работа в мъжки салон за красота. Винаги е изглеждала красива и добре поддържана. Имаше много почитатели, но тя търсеше богат господин и успя да осъществи мечтата си.
Приятелката ми не се притесняваше от факта, че следващият мъж, когото избра, беше женен. Скоро го напусна и си намери друг богат любовник. След като завърших училище, отидох да уча в университет, а после се омъжих. Приятелят ми беше възхитен от избора ми, като похвали телосложението му.
Бях доволна, че най-добрият ми приятел и съпругът ми се разбират добре помежду си. Когато забременях, двамата започнаха да се грижат за мен, да чистят, да пазаруват, да перат, да чистят – накратко, всичко беше чудесно. Приятелят ми остана при мен в продължение на дни. През последния месец от бременността ми започнах да получавам контракции.
Лекарят ме посъветва да отида в родилния дом. Съпругът ми беше окован с белезници, ръцете му трепереха, беше в паника. Приятелят ми ми помогна да се приготвя. Всичко стана много бързо, раждането беше лесно. Синът ми се роди здрав, а аз се чувствах чудесно. Преместиха ме в обикновено отделение. Но бях изненадана, че нито съпругът ми, нито приятелката ми бяха там. Съпругът ми дойде вечерта.
Обадих се на приятелката си, но тя не вдигна телефона. Съпругът ѝ каза, че си е тръгнала. А вкъщи ме чакаше изненада. Съпругът ми призна, че в деня, в който ме отведоха в Полярната къща, приятелката ми се е качила в леглото при него. Той е бил на колене и е молил за прошка, молил я е да не го напуска. Вечерта се обади една приятелка и каза, че отдавна е влюбена в съпруга ми, като каза, че аз не му подхождам.
Не можех да повярвам на ушите си. Тя започна да се обажда през нощта от различни номера и да моли съпруга ми да ме напусне и да заживее с нея. Съпругът ми поиска да оставя него и семейството му на мира. Не знам какво да правя: да му простя ли, или да се откажа и да си тръгна?
