Анджела се развежда със съпруга си, когато дъщеря им е само на една година. След развода тя се връща при родителите си. Мъжът посетил дъщеря си само няколко пъти и след това забравил за нея. Жената работела, а семейството ѝ помагало да се грижи за детето.
Докато момичето било на работа, за детето се грижела баба му или леля му. Сестрата на Анджела е с пет години по-малка от нея. Катя се срещаше с един мъж от три години и решиха да се оженят.
Преди младоженецът да пристигне, за да се срещне с родителите ѝ, в къщата настъпила суматоха.Семейството се отнасяше много сериозно към предстоящото събитие и се подготви, като подреди голяма маса, отрупана с храна. Името на годеника на Катя беше същото като това на бившия съпруг на Анджела.
Всички в къщата назоваха това име много пъти през този ден. Малката Соня си играеше с плюшеното си мече и наблюдаваше как възрастните се суетят наоколо. Не си спомняше баща си, единственото, което беше останало в съзнанието ѝ, беше името му.
Тогава тя реши, че баща ѝ ще дойде в дома им. Тя много искаше да си има баща, почти всички в детската градина имаха баща. Когато годеникът на Катя прекрачи прага, момичето се втурна в прегръдките му. – “Татко, толкова много ми липсваш!
Андрий прегърна Соня със смях. Този ден тя не се отдели от скута му. След това я посещаваше често, водеше я на детска градина, после на училище, носеше ѝ подаръци, дори танцуваше с нея на абитуриентския бал, а после плака на сватбата, когато Соня се омъжи.
