Когато съм се родил, майка ми е била още много млада. Тя и баща ѝ се запознали в училище и след като завършила, забременяла. Родителите на мама са били против тя да се роди. Те ми казаха да направя аборт. Искаха детето им да си устрои съвсем различно бъдеще. Аз не бях детегледачка.
Тя завърши университета, намери си добра работа и си намери красив и богат мъж.
Затова, когато каза, че е бременна, родителите ѝ я изгониха от къщата. Казаха, че никога няма да приемат детето ѝ и зет ѝ. Майката беше отчаяна. Но жестоката ѝ съдба не свършила дотук. След моето раждане баща ми изоставил майка ми: не се нуждаел от бремето на съпруга и дете.
Каза, че все още не е готов за семейни отношения и иска да се устрои в живота. Мама никога повече не го видя. Мама беше много силна жена. Когато всички я напуснали и тя останала с малко дете на ръце, тя не се предала, не ме дала в сиропиталище, а отгледала добър син. Имала е късмет:
намерила стая под наем при възрастна пенсионерка * Баба Леда помогнала на майка си, оставила я в апартамента си. Аз помагах на майка ми в нейното възпитание. Когато майка ми работеше много, Баба Леда ме кърмеше. Тя нямаше собствени деца, затова беше щастлива само когато в живота ѝ се появихме аз и майка ми.
Мама работеше на две места, за да ни изхранва. Тя наистина искаше да ми даде най-доброто от всичко. Много съм благодарна на майка ми за цялата ѝ сила и възпитание. Независимо от това каква е тя, не знам какъв щях да израсна. Майка ми почина, когато бях на шестнадесет години.
Тя се разболя тежко и нямахме пари за скъпоструващо лечение. Родителите на майка ми поеха попечителството над мен, просто нямаха избор. Но аз не живеех с тях. Веднага им казах, че те са нищо за мен и няма да живея с тях. След като майка ми почина, реших, че ще направя всичко, за да постигна нещо в живота си. Учех и работех едновременно.
Опитах се да направя всичко възможно, за да постигна нещо. Завърших университета и си намерих работа в международна компания. работата ми харесваше, а заплащането беше добро. Когато навърших двадесет и осем години, имах собствен апартамент в центъра на града и изплащах заем за нова кола.
Един ден баща ми ми се обади. Бях много изненадан, никога не съм очаквал да чуя това. Той поиска да се срещнем. Помислих си, че баща ми иска да се извини за всичките години на отсъствие.
Но когато се срещнахме, той започна да се оплаква от живота си. Дори не каза, че съжалява, че е оставил майка ми и мен, дори не попита къде е майка ми и как е.
Бях много ядосана на него.
Чух колко тежък е бил животът му, как новата му съпруга го е натоварила. Оказа се, че е искал да ми се извини, защото има много кредити. Слушах го мълчаливо; единствената мисъл, която не ме напусна по време на разговора, беше: „може ли този човек наистина да ми е баща! „.
През всичките тези години той дори не ме е питал за майка ми, за това как живея. Просто станах и помолих да не ме безпокои повече. Бях обидена, че майка ми е срещнала такъв мъж и той е бил мой баща.
