Синът ми работеше много усърдно, основа собствена фирма за ремонти веднага след техникума и ние му помогнахме да си купи апартамент. Той също така бързо създаде семейство, тъй като на двадесет и три години вече беше баща за първи път.
Той и съпругата му се установиха много добре и с помощта на съпруга ми и на мен живеят като в приказка. Но какво от това, когато от самото начало булката беше мързелива
Когато роди първото си дете, цялото ни семейство ѝ помогна, но дори и така основните отговорности се паднаха на мен, тъй като през целия си живот съм работила само от вкъщи, така че по-голямата част от времето според снаха ми беше мое.
Докато при първото дете тя все пак полагаше усилия, при второто това беше кошмар! Тя вършеше само необходимите задължения, но дори не си помисляше да сготви за съпруга си или да изпере. За всичко се грижеше сама. Пристигах в 7:00 ч. сутринта с автобуса, приготвях закуска за всички, след това почиствах, изнасях боклука и използваните памперси от предишния ден. След това вечеря, пране, пазаруване… Всичко това беше извън моите възможности. Едва се справях с две малки деца, а те обявиха, че очакват трето дете. Дори не се замислиха кой би могъл да се справи с всичко това.
Каквото и да кажа за булката си, все пак няма да предам нейния мързел и срам. Когато се върна от болницата, тя дори не помисли да стане заради плачещото бебе. Всичко трябваше да се набута под носа ѝ. Ако баба можеше да нахрани бебето, сигурно щеше да накара и мен да го направя.
Веднъж най-големият ми внук, почти шестгодишен, хвана нещо на кухненския плот и едва не го заля с горещо кафе. От сутринта се чувствах зле, кръвното ми налягане беше ниско, направих си чаша кафе и си помислих, че ще се оправя. Това почти се превърна в трагедия. Забелязах го навреме, но колко страх съм придобила, само аз си знам.
Снаха ми живееше живота си така, както искаше, а аз се грижех за децата си. В социалните мрежи тя се преструваше на перфектната, любяща майка, но не можеше да гледа сина си.
Казах, че никога няма да се върна да се грижа за внуците си, това беше твърде голяма отговорност. Но вчера синът ми се обади и ме помоли за помощ. Снахата не може да дойде, а те не могат да намерят детегледачка в толкова кратък срок. И как мога да им откажа сега? Как мога да намеря добро решение от тази ситуация? Не знам… Бих искала да помогна, доколкото мога, но при една булка рано или късно някое от децата ще пострада и кой ще е виновен тогава?
