София най-накрая забременява. Но имаше само едно нещо, което я разстрои. Съпругът ѝ искаше само син и дори не искаше да мисли за момиче. А ултразвукът не можел да определи пола на детето. При третия ултразвук лекарят уверено казал, че ще се роди момиче.
Николай беше много ядосан и веднага напусна стаята. Когато София излезе от болницата, видя, че съпругът ѝ вече си е тръгнал. Тя му се обажда няколко пъти, но той не вдига телефона. Тя взела автобус до вкъщи. С мъка се качи на третия етаж. До вратата имаше голям куфар с вещите ѝ. Към него имаше прикрепена бележка:
“Ако се роди момиче, ще го отгледаш сама.” Тя вдигна тежкия си куфар, излезе от входа и седна на една пейка. Стомахът я заболя рязко, тя се сви назад и започна да плаче. Съседката им, леля Даша, дойде при нея. Тя е работила като акушерка през половината си живот.
Когато видяла състоянието на момичето, разбрала какво не е наред и веднага извикала линейка. София веднага била откарана в родилния дом. Няколко часа по-късно младата майка ражда две деца – дъщеря и син. В деня, в който я изписват от болницата, родителите ѝ се срещат с нея.
За изненада на София пристига и Николай. Той беше лъчезарен. Отиде при жена си и я целуна. Подари ѝ великолепен букет от червени рози.После взе сина си на ръце и започна да го прегръща. Той дори не обърна внимание на момичето. Това не се хареса на София. Николай се обърна и ѝ каза да остави дъщеря си в болницата, защото тя не му е нужна. Синът ѝ беше друг въпрос.
София беше смаяна. Хвърли букета на земята, взе сина си от Николай и се качи в колата на родителите си заедно с двете деца. Накрая изкрещяла на мъжа да не се връща никога повече и да забрави децата завинаги. Николай беше съкрушен, не беше очаквал, че тя ще направи това. По-късно София подава молба за развод. Запознала се е с приятен мъж, но все още не смята да се омъжва. Сега тя отглежда децата си и е много щастлива.
