Анна се премества с малката си дъщеря в малко село. Заселили се в покрайнините, в малка стара порутена къща. За нея беше трудно. Всички го виждаха. Разбира се, отначало всички в селото обсъждаха коя е тя и откъде идва. Беше невъзможно да я попитат, защото тя избягваше подобни разговори по всякакъв възможен начин.
Но впоследствие клюките заглъхнаха и хората станаха безинтересни. Трудно беше да се намери такава красива жена. А тя се разбираше добре с хората, винаги беше дружелюбна и топла. Дъщерята вече беше завършила училище и беше решила да учи в колеж.
Момичето имало изявени способности към езиците и майка ѝ се стараела да помага на дъщеря си. Като всички родители тя мечтаела дъщеря ѝ да успее в живота, да има добър живот и никога да не се върне в селото. И накрая дъщерята сбъднала мечтата на майка си – завършила с отличие, намерила работа като преводач в престижна фирма и все по-рядко посещавала майка си.Тя дори не ми каза кога се е омъжила.
Дойде със съпруга си в къщата на майка си в селото. Беше омъжена от една година. Няма какво да се каже, съпругът ѝ беше красив, добре изглеждащ и заможен.
Една майка би трябвало да се радва за детето си, но на нея ѝ беше толкова тежко на сърцето. Сълзите се търкаляха в гърлото ѝ и тя не можеше да изрече нито една дума, дори да поздрави. Но не можеше да не каже на дъщеря си, че този брак е без благословията на родителите ѝ. Дъщерята крещяла на майка си и й казала много лоши неща.
Тези думи причинили на старата жена голяма болка и тя дори се почувствала малко зле. Виждайки това, новият зет прекъснал речта на жена си. Дал ѝ успокоително, отвел я в стаята ѝ, сложил я да легне и внимателно я покрил с одеяло. Вечерта, когато се събудила, младите хора си били тръгнали. Те си тръгнаха, без дори да се сбогуват.
По бузите ѝ отново се стичаха сълзи. Следващия път дъщеря ѝ дошла не само със съпруга си, но и със сина си. А година по-късно – с двама сина. Така тя виждала дъщеря си, кръвта си и внуците си веднъж на година или две. След това дъщеря ѝ също се почувствала зле.
Чувствала, че е постъпила зле с майка си. Беше я оставила сама. Оттогава старицата вече не се чувстваше самотна и дъщеря ѝ я посещаваше все по-често. Тя осъзнала стойността на майчината любов.
