Майка ми не пророни нито една сълза, когато се сбогува с баща ми. Тя просто гледаше мълчаливо. Скоро пристигна колегата на баща ми по работа. Той не прекрачи прага. Само подаде на майка ми едно пакетче и каза:
“Голям калибър ме удари в рамото, живя още минута и половина, помоли ме да ти дам това. Когато той си тръгна, майка ми седна на една табуретка в коридора, разгъна пакета… Нека тя бъде добър пример и урок за тези, които не умеят да прощават. През последните години от живота си майка ми няколко пъти ми разказваше как се е запознала с баща ми.
Искам да споделя и тази история, за да е ясно как е завършило всичко… Може би някой си спомня детската игра на търсене на съкровище. Когато децата заравят малките си съкровища зад къщата или някъде на тревата. Те правят дупка и поставят в нея нещо важно. Например красива подложка от дъвка или топче от лагер. Те отбелязват къде е заровено съкровището и на следващия ден го търсят.
Когато бяха деца, майка ми и баща ми живееха в съседни дворове. И са се запознали по време на едно такова търсене на съкровища.
Майка ми скрила съкровището си, а час по-късно започнал да вали дъжд, който отмил всички следи… Същия ден тя заровила брошката на баба си, която тайно взела от вкъщи. Бяха деца, какво можеше да се очаква от тях? Вкъщи, разбира се, на майка ми й се скараха, че е била толкова глупава с бижутата, и й забраниха да излиза от къщи.
Според майка ми баща ми вече бил влюбен в нея и по цял ден седял на пейката пред входа и чакал да му разрешат да се разходи. Но майка ми била изпратена на село за лятото. А баща ми и родителите му скоро се преместиха в друг район. Така пътищата им се разминаха. Десет години по-късно те се срещат отново: и двамата са на 18 години.
Мимолетната среща се превръща в пълноценна първа любов… Аз се родих от този роман. Баща ми служи в армията, върна се и се ожениха. Осем години по-късно се случи фатален инцидент. Майка ми, баща ми и приятели празнуваха рождения ми ден и прекалиха с алкохола.
Един от приятелите на майка ми се възползва от състоянието на баща ми и започна да го прегръща. В този момент в стаята влезе майка ми.Видях всичко това и полудях. Никакви обяснения от баща ми, който беше дошъл на себе си, не помогнаха. А тази приятелка злорадстваше и казваше, че отмъщава на майка ми за това, че й е откраднала гаджето в училище…
Майка ми беше непреклонна и подаде молба за развод. В отчаянието си баща ми си събрал нещата и заминал на договор в една от страните, в които се водеше война. Така и не се завърна. Искам да кажа, че се върна с цинк… Майка ми не пророни нито една сълза, когато се сбогува с баща ми.
Тя просто гледаше мълчаливо. Скоро след това пристигна колегата на баща ми… Той не прекрачи прага. Само подаде на майка ми едно пакетче и каза:
“Голям калибър го улучи в рамото, живя още минута и половина, помоли ме да ти дам това. Когато си тръгнал, майка ми седнала на една табуретка в коридора, отворила пакета и видяла брошката, която била заровила и не можела да намери, когато била дете. След това се затворила в стаята си и плакала с дни.
Заради една глупава постъпка и подлост той трябваше да си отиде от този свят млад, за да заслужи нейната прошка… Обичайте се! Гордостта е най-лошият начин да съхраниш щастието и любовта.
