Преди много години работех като медицинска сестра в частна клиника. Един обикновен ден се сблъсках в коридора с жена, която беше родила само преди няколко дни. Раждането ѝ беше минало гладко, тя беше в добро състояние и слушаше внимателно съветите на лекарите. Това, което привлече вниманието ми, беше фактът, че никой не я беше посетил след раждането.
Намерих я да седи в коридора и да плаче. Седнах до нея и я попитах за състоянието ѝ. Тя ме погледна с отчаяние и тъга в очите, сякаш безмълвно молеше за помощ. Опитах се да я успокоя, като ѝ казах, че не е препоръчително да плаче на този етап, тъй като това може да повлияе на храненето на бебето.
За моя изненада тя отговори, че се притеснява да се върне у дома, защото няма да има кой да ѝ помогне. Тя беше сирак, който успя да си намери добра работа след дипломирането си. Докато учи в университета, се влюбва в един мъж и двамата започват да се срещат.
Когато обаче забременява, той сякаш се изпарява във въздуха. Тя пропуснала възможността да прекъсне бременността и сега останала сама с новородено и в мизерна къща. Извиних се за нетактичността си и продължихме разговора си. Обсъдихме всичко, което се беше случило в живота ѝ, и аз открих, че тя е невероятно интелигентна и знаеща жена.
Чувствах, че не мога да я оставя в това състояние, затова поръчах здравословна храна и напитки от болницата, заведох я вкъщи и дори й помогнах да почисти. За моя изненада, домът й беше чист, уютен и изпълнен с атмосфера. Дори отпразнувахме раждането на дъщеря ѝ.
С течение на времето я опознах по-добре и се влюбих в нея. Сега, след четири години брак, сме щастливи заедно. Удивително е как чудесата могат да се случат на най-неочаквани места и аз винаги ще ценя деня, в който срещнах бъдещата си съпруга в родилното отделение.
