Тетиана никога не е “изнасяла боклука от къщата”. Никога не е разказвала на никого за това, което се е случвало в семейството… Дъщерите ѝ пораснали, отишли да учат в Киев и останали там.
Съпругът ми се пенсионира три години по-късно и се премести в селото. Той не покани съпругата си със себе си, като каза, че имат нужда от почивка един от друг. Всъщност до това се беше стигнало от много време насам. След като дъщерите им заминаха, те спяха отделно и почти не си говореха. И сега живееха така: нито съпруг и съпруга, нито разведени.
Само когато дъщерите му идваха на гости на родителите си, Игор се връщаше при Татяна, така че момичетата им нямаха представа. Времето минаваше. Тетиана също се пенсионираше, но нямаше намерение да седи на едно място. Тя веднага си намери работа. Спестила малко пари и заминала за Киев, за да посети дъщерите си. Два пъти годишно ходела на санаториум.
Знаеше със сигурност, че съпругът ѝ няма жена в селото. А и самата тя нямаше нужда от никого. Тя копнееше за Игор. Но да се наложи, да легне в краката му, да го моли да се върне… Не. Тетяна е твърде горда, за да направи това… Веднъж, когато се върна от Киев, Таня намери съпруга си да пържи картофи в кухнята. ”
Какво правиш тук?” – изненада се тя. “Готвя ти вечеря” – усмихна се спокойно Игор.- Игор, какво става? Не си ли болен?” – Здравей, – Игор погледна назад към жена си. Толкова години никой не го беше питал за здравето му. – Измий си ръцете и седни да вечеряш. – Игор, първо обясни какво става!”
Татяна едва не падна на стола. – Какво става, какво става… – Игор се приближи до Татяна и приклекна пред нея. – Мога ли да се грижа за жена си? Липсваш ми. Той сложи глава в скута на Татяна.”
“И на мен ми липсваш”, каза Татяна и погали съпруга си по главата. “Това трябва да се отпразнува!” Игор взе бутилка пенливо вино от хладилника… “Животът е шарен. Бяла и черна ивица. И отново бяла ивица.
