През последните пет години живея в Италия и дори не мисля да се връщам у дома, защото няма при кого да се върна. След смъртта на съпруга ми останах сама с две деца: 16-годишен син и 14-годишна дъщеря.
Работех като медицинска сестра в местен здравен център и получавах детски надбавки, но парите не стигаха дори за най-основните нужди, тъй като децата растяха и разходите ни се увеличаваха. Оставих децата си на грижите на майка ми и заминах да работя в Италия.
Изпращах пари всеки месец, плащах за образованието им и издържах сина и дъщеря си, докато учеха в университет. Платих и за сватбите на двете деца.
Синът ми реши да довърши къщата, която баща му беше започнал, и аз финансирах целия строеж. След това няколко години пестих пари, за да помогна на дъщеря ми да си купи апартамент – тя искаше да си има собствено жилище. Синът ми обеща, че ще ремонтира и реконструира къщата ни, в която живеехме.
Аз също финансирах изцяло този проект, защото имах нужда от място, където да се върна. Така отлетяха пет години от живота ми. Когато майка ми почина, се върнах у дома с надеждата, че най-накрая ще остана в родината си.
Но останах горчиво разочарован. Когато наближих дома си, видях добре поддържаната, красива къща на сина ми, но не ми беше позволено да вляза през портата. Снаха ми излезе и дори не ме покани да вляза, като каза, че съпругът ѝ не е вкъщи.
Представете си душевното ми състояние: току-що бях дошла от път, а не ми беше позволено да вляза в къщата, построена с моите пари!
Затова отидох в дома на дъщеря си. Тя ме нахрани, прие подаръците ми, но не ми предложи да остана да пренощувам или дори да си взема душ. Обясни, че апартаментът е малък, децата са в една стая, а тя и съпругът ѝ – в друга. Каза, че не съм дала достатъчно пари, за да си купя тристаен апартамент.
Сестра ми взе къщата на майка ми, твърдейки, че се грижи за майка ми, докато аз печеля пари за децата си, които отиват на годишни ваканции в Египет и Турция, без да донесат на баба ми дори парче хляб. Прекарах нощта в къщата на една съседка, а на следващия ден се върнах в Италия. Оттогава минаха пет години.
