Приятелката на Оля, Надя, ѝ идва на гости. Те пиеха чай заедно. – Оля, не знаех, че харесваш цветя. Какво е това цвете? – Къде? – Ето тук – каза Надя и посочи цветето на перваза на прозореца, зад завесата. – За първи път ли го виждаш?
– Да – каза Оля и с учудване погледна цветето. Оля отиде до вратата, за да провери ключалката. – Да, изглежда, че всичко е наред – каза изненадано Оля. – Ол, ти ме плашиш, добре ли си? – Мислех, че си въобразявам, но напоследък забелязвам, че нещата в къщата ми не са там, където съм ги оставила. Не мислех, че е възможно да е.
Никой няма ключ от този апартамент, дори майка ми. Какво да правим? – Слушай, познавам човек, който може да монтира скрити камери. Нека да ги поставим навсякъде в апартамента и да разберем кой е натрапникът ни, добре?” – Добре. Същия ден инсталираха камерите.
На следващия ден записите не показват нищо. Очевидно е, че гостът не е идвал всеки ден. На третия ден от гледането на записа Оля видя посочения гост. “Но защо?” – каза Оля, “Какво иска от мен?” “Няма значение, нека предадем записите в полицията” – каза Надя. Оля го направи.
На следващия ден следователят се обадил и я помолил да дойде.Когато Оля пристига, тя чува невероятна история. Оказва се, че Валентина Михайловна има син.
Той не е женен и няма никакви умения. Но Валентина Михайловна решава, че е време да се омъжи за него. Тя харесва Оля и решава да събере информация за нея. По време на почивката тя открадва ключовете на Оля и успява да направи дубликат.
Тя идваше да го види украсен като нейния дом. Освен това щеше да погледне лаптопа, за да види какво гледа и от какво се интересува. В края на разказа следователят добави, че Валентина Михайловна най-вероятно ще бъде осъдена на глоба, няма да бъде вкарана в затвора. “Добре е.
Тя така или иначе вече е уволнена от работа, така че ще отида да сменя ключалката”, каза Оля и благодари на следователя.
