Семейството живееше в къщата ми за своя сметка, но аз намерих хитър начин да ги изгоня индиректно.

Василена е най-голямата дъщеря в семейството и затова е втора майка за двете си сестри и брат си. Хранила ги, обличала ги, изпращала ги на училище сама – майка ѝ била на работа, а баща ѝ починал твърде рано. Двете жени останали сами с отговорностите за три деца.

Много от роднините на Вася дори не си спомняли за съществуването ѝ – не ѝ се обаждали нито на рождения ден, нито по какъвто и да било повод. Роднините на Вася си спомнят за нея едва 15 години по-късно. Василина се омъжила по силна любов и само няколко дни преди сватбата разбрала, че е ударила джакпота

– съпругът ѝ бил не само умен и интересен за Вася, но и не се нуждаел от пари – имал достатъчно свои. След сватбата Вася и Саша си построяват къща на брега на морето. Отнело им две години да я завършат и тогава роднините на Вася дотичали да я посетят.

Братовчедът с жена си и сина си бяха напълно различни от всички останали. Те идваха всяка година и не правеха нищо. Снаха им не помагаше в почистването, а братът на Саша пазеше дивана 24 часа в денонощието. Последния път, когато това семейство дойде да почива безплатно в къща на брега на морето, всичко беше по-лошо от обикновено

– изядоха цялата храна, не отидоха до магазина, останаха вкъщи през цялото време, разбира се, сестрите успешно забравиха за личното си пространство. Останали там цели два месеца и Вася и съпругът ѝ се засрамили да ги изгонят от къщата.

Тогава нашият Вася решил да направи следното.Един ден тя и съпругът ѝ напускат къщата, като оставят бележка в кухнята: “Ще закъснея, моля, пригответе нещо за вечеря”.

Когато Вася се върна вечерта, намери малка тенджера със супа на печката. Роднините не бяха доволни от това. Изглежда дори очакваха извинение. На следващия ден Вася направи същото.

След четвъртия път Вася се върнала вкъщи, но роднините ѝ все още ги нямало. Тя видяла писмото на масата и разбрала, че роднините ѝ най-накрая са се върнали по домовете си, и то може би завинаги.

Веднага след като прочела писмото, Василина се почувствала виновна пред роднините си, но по-късно стигнала до извода, че просто е защитавала позицията си.

Related Posts