Майка ми спря да се интересува от мен. Тя не можеше да преодолее развода. Баща ми също не се интересуваше от мен, имаше си ново семейство. Когато родителите ми бяха заедно, те също не се интересуваха от мен и ми се караха денонощно. Бях оставена сама на себе си. Майка ми се опомни няколко месеца по-късно.
Тя имаше гадже, което не ме харесваше. Беше ми трудно да живея в един и същи апартамент с него. Отидох да живея с приятеля си, а майка ми беше само щастлива. По това време Лев беше на 25 години, а аз – на 15. Майка му беше против мен, но не го казваше на глас.
Казваше, че съсипвам живота му, а също така ме обвиняваше за възрастта ми. Разбирате ли, бях твърде млада за връзка, особено с 25-годишен мъж. В думите ѝ имаше известна доза истина, но не исках да се връщам при майка си, затова останах с Леви. Той не ми позволяваше да пропускам училище и пишеше домашните ми заедно с мен.
Беше хубаво. Чувствах се спокойна с него. Всичко беше наред, докато не разбрах, че съм бременна. Леви не скри тъгата си, но и не ме помоли да се отърва от детето. Той твърдо реши, че трябва да сдъвче сланината. Майките ни бяха категорично против това.
Моята дори каза, че ако имам някакви проблеми с детето, не трябва да разчитам на нея. Леви замина в командировка, а аз останах при майка му. Тя се опита да ме изгони от къщата. Тъжно е да се каже, но тя успя. След поредния скандал събрах нещата си и отидох в къщата на баба ми по бащина линия.
Леви никога не ме посети. Когато се връщаше от командировка, майка ми му разказваше най-различни неща за мен. Предположих, че Леви й е повярвал, затова той реши да се откаже от мен. Не можах да живея дълго при баба си, тъй като бях обект на подигравки в града. Хората се опитваха да ми счупят костите по всевъзможни начини.
Осъзнах, че дъщеря ми не може да живее в град, в който толкова много не харесват майка ѝ. Без да се замислям, събрах нещата си и заминах с дъщеря ми за следващия град.
Проблемите започнаха веднага след като парите свършиха. Не можех да си намеря работа, никой не искаше да наеме 18-годишно момиче без образование. Когато останах без работа, реших да прося близо до железопътната гара.
Не виждах друг начин. На гарата към мен се приближи управителят на едно кафене. Тя познаваше мен и тъжната ми история. Тя ми предложи работа в нейната институция. Даде ми аванс и записа дъщеря си в детска градина. Тогава разбрах, че добрите хора не са на изчезване, те съществуват и живеят сред нас.
