Спомням си, че имах толкова хубаво детство с прекрасни ваканции в детски лагери, а ако останех в града, се разхождахме заедно из двора, тичахме, играехме и се познавахме.
Сега времената са се променили. не всички родители могат да си позволят почивка в оздравителен лагер, защото тя изисква значителна сума пари, особено тези, които нямат задължения. В града оставянето на детето само по цял ден, докато родителите са на работа, е малко страшно: да се разхождаш сам навън не е опция, а вътре в 4 стени е още по-лошо.
“Баба ми, майката на съпруга ми, ни помага – казва олга, – майка ми живее в столицата, а аз съм израснала тук. Но майка ми е болна и не може да се грижи за две деца, на 8 и 11 години, нито пък може да пътува до нас от другия край на метрополията. А майката на съпруга ми Макар живее в селото и ако не беше тя, не знам какво щяхме да правим.
Те са в началото на 30-те си години, имат две деца и изплащат кредита за тристайния апартамент: имат момче и момиче, така че всеки се нуждае от стая и вземането на по-малък апартамент не беше опция.
работим – свива рамене Олга, – справяме се някак, трябва да спестяваме пари, никой от нас не е бил на почивка от 4 години. Предпочитаме да вземем парична компенсация.
Така че майката на Макар ни помага от гледна точка на това, че децата прекарват лятото си в селото, на чист въздух край реката, а не на асфалта. Незаменимата баба живее със скромна пенсия. Олха и Макар се опитват да идват на гости на майка си и децата поне веднъж на 2-3 седмици.
“Зареждаме колата с хранителни продукти – казва Олха, – и се опитваме да вземем всичко необходимо. Пенсията на майката на Макар е мизерна и да, тя отглежда много неща в градината, но сега трябва да дава на децата лакомства, мляко и други неща.
Превеждаме парите на карта, но как иначе? Тя обаче отказва, казвайки, че внуците ѝ са радост и няма да е бедна, но ние разбираме, че нашите заплати не могат да се сравняват с пенсията на майка ни, която не е много.
братът на Макар, който също се е преместил в столицата преди няколко години, се е оженил преди четири години. Съпругата му има син от първия си брак, който сега е на 10 години, а най-малкият, нашето общо дете, наскоро навърши 3 години.
“За първи път братът на съпруга ми и съпругата му доведоха децата на свекърва ми миналата година – спомня си Олга, – отидоха на почивка. “Баба ни нямаше нищо против, остави ги и двамата за 2 седмици, после майка му прибра по-малкия, а по-големият остана с нашите деца цяло лято.
” Олга сбръчква недоволно нос и не че това момче не е неин собствен внук, баба й се отнася топло към доведения син на по-малкия си син. Затова тази година тя се съгласи да приеме тези внуци за цялото лято, тъй като жената на Макар отиде на работа, а за по-малкия има детска градина, но мястото на баба в селото е по-добро.
– “По-големият ще остане в града, а по-малкият – в детската градина”, оплаква се съпругата на Тамара на свекърва си през май, “той не свиква много добре с детската градина, имал е два болнични за два месеца. Трябва да се възстановява някъде сред природата, на чист въздух0
.” “Баба разбра намека – казва Олга, – покани ги при себе си, макар че е трудно. Тя е сама, а има четири деца, едното от които е бебе. Но това дори не е най-важното. Миналата година братът на Макар и съпругата му взеха децата си със себе си, но не оставиха и стотинка за майка ми. А децата са известни с това, че искат да ядат, и то не просто картофи или макарони, а нещо вкусно.
“Няма страшно – каза майка ми, – просто не са помислили. Имам малко спестени пари, ще се справя някак си. Разбира се, че сте го направили, оставяли сме храна и сме изпращали пари редовно. Но и тази година децата бяха заведени при майката на съпруга й на 20 май. Олга е ядосана: братът на съпруга ѝ и съпругата му имат добри заплати, нямат кредити и живеят в апартамента, който Тамара е наследила.
Не разбират ли, казва Олга, че отглеждането на две деца струва пари? Ние доведохме нашето малко по-късно. Както обикновено, с пълен багажник с всичко. А свекървата вече ни връчва списък какво да донесем следващия път, защото сега пести пари, иска наесен да ремонтира нещо в къщата.”- Направих супа – не я ядат, дайте колбаси – оплаква се смутено бабата, – не искат и извара и сладко, дайте кисело мляко.
“Тамара – не издържа Олга и повика жената на брата на мъжа си, – имай съвест, ти си довела децата, но какво мислиш, че ще ядат?” “Твоите ядат – беше отговорът, – а моите са по-зле? “Баба ще ги нахрани.” И тя сложила телефона – разказва Олга, – мъжът й не издържал, сам поговорил с брат си.” След разговора Тамара и мъжът й се скарали:- Каква баба иска пари за това, че внуците й живеят при нея?
“Ще взема децата и ще ги изпратя при майка ми”, казала Тамара на мъжа си, “разбира се, най-големият ни син не е негов, но той не може да похарчи и стотинка за собствения си внук, как така?” – питам аз. “Да, три пъти ги взех – смее се Олга, – майка й живее наблизо, но не е проявила абсолютно никакво желание да седи с внуците си.
А може би и тя няма пари, а познава дъщеря си много добре. Братът на Макар после сам преведе парите на майка ми и обеща да го прави редовно. Разбира се, не без убеждаването на съпруга ми. “Баба е баба, а да седиш с внуците през лятото е значителна помощ.”
– “Някога бабите не вземаха пари от децата – каза на мъжа на Олга обидената Тамара, – а сега, където и да погледнеш, всеки иска пари.” – “Просто внуците на баба ядяха картофи с квас и палачинки с мляко – каза моят Макар, – не искаха кисело мляко. И животът беше по-прост. Но сега е друго време. За мама е трудно, тя също трябва да бъде разбрана. Не е ли така?
