Престанахме да общуваме с майката на съпруга ми, след като отказахме да ѝ дадем пари. Свекървата не поддържаше връзка с нас, както и останалите членове на семейството на съпруга ми. След раждането на детето реших да установя контакти и да поканя роднините на съпруга ми на кръщенето, но никой не дойде.
Свекърва ми има трима сина, всички са женени. Двете ми снахи се опитват да й угодят на всяка цена, но аз имам различен характер, така че не се държа така. Свекърва ми обича да се подчинява. Тя издава заповеди и очаква от всички да скачат наоколо. Всички го правят, с изключение на мен. Аз не я издигам над останалите.
А на нея това наистина не й харесва. Но аз не обръщах особено внимание на всички тези капризи на свекърва ми. Един ден майката на съпруга ми ни покани в дома си. Тя събра всичките си синове и започна да им намеква, че иска да отиде на почивка, затова трябва да й дадат пари.
Факт е, че по това време аз вече бях в положение, че очаквах бебе. Със съпруга ми трябваше да изплащаме кредита за апартамента си и трябваше да намалим храната.
Свекърва ми каза на всеки син да й дава по 5000 гривни. Помолих съпруга си да ѝ откаже, но той не можеше и продължаваше да ме успокоява. Погледнах съпруга си в очакване да каже нещо и тогава осъзнах, че трябва да взема ситуацията в свои ръце.
След като свекърва ми започна да разказва на масата за плановете си за пътуването: какво ще яде, какво ще пие и къде ще живее, аз я прекъснах и казах:
“Надежда Семеновна, не можем да платим за почивката ти сега. Не се обиждай, но не можем да си го позволим, аз скоро ще раждам. Опитах се да кажа това възможно най-спокойно, за да не се скарам с никого. Но синовете и снахите ми ме погледнаха възмутено.
Тогава не се стърпях и се обърнах към тях: “Защо ме изяждате с погледите си? Не пестя пари, нямаме достатъчно дори за собствената си издръжка, камо ли за чужди пътувания.
Свекърва ми стана и започна да ми говори с много строг тон: “Светлана, никой не е разговарял с теб. Аз говоря със сина си. Запази парите си, тъй като си стиснат. Синът ми ще ми даде толкова, колкото ми е необходимо. Погледнах съпруга си, а той мълчеше.
Обикновено той ме защитава, но сега по някаква причина мълчи и чака резултата. Реших да не мълча на думите на свекърва ми и казах: “Синът ти и аз имаме един и същ семеен бюджет.
Затова не ти позволявам да вземеш и стотинка от него за чужди забавления, когато сме в криза. Няма да взема заем за вашата почивка. Тогава мъжът започна да се суети. Той започна да ме успокоява. Но вече не можех просто да седя и да мълча.
Изведнъж снаха ми прекъсна разговора: “Ти просто си алчна, Светлана. Това е всичко” – каза тя с високомерен поглед. “Е, ако не си алчна, Леся, тогава добави нашия дял за нас” – предложих й.
“Не сменяй стрелките!” – отвърна тя. Осъзнах, че няма смисъл да седя повече тук. Освен това не исках тези нерви да се отразят по какъвто и да е начин на детето. Затова станах, сбогувах се с всички и си тръгнах. Съпругът ми ме последва.
Чувах ги да ме осъждат от коридора, но не им обръщах внимание. Дълго говорихме вкъщи със съпруга ми. После стана ясно, че той ме игнорира. Мислех, че нещата ще се подобрят по някакъв начин, когато родя. Поканихме семейството на кръщенето, но никой не дойде. Съпругът ми каза, че именно уважението към майка им е накарало братята им да игнорират нашето семейство.
От една страна, съм разстроена, но от друга, разбирам, че не съм направила нищо лошо. А това, че не общуват с нас, е техен избор. Така свекърва ми се отрече от нас, защото отказахме да платим за нейния празник. Това е странна ситуация, но сега наистина се чувствам много по-добре. Какво мислите за това?
