Оженихме се веднага след университета. Нямахме много пари: съпругът ми дори предложи брак със сребърен пръстен. За да отпразнуваме годежа, имахме малка среща с родителите ми, по време на която свекърва ми директно ми каза, че имаме някакви невзрачни пръстени.
След това добави, че ще ни подари красиви златни пръстени за сватбата ни. Е, ако искаш, дай ни ги! Въпреки че не бяхме планирали сватба като такава: искахме да отидем на пикник с приятели. Както и да е, до сватбата оставаха 7 месеца.
Свекърва ми няколко пъти ми напомни за планирания подарък – но в крайна сметка така и не получихме нищо: купихме си го сами. Тогава осъзнах, че свекърва ми може да обещае всичко. Но когато се стигне до изпълнение, резултатът е нулев.
Един ден тя ни дойде на гости, седна на дивана и каза: “О, Боже мой. Как можеш да спиш на такъв диван? Ще ти подаря нов за годишнината ти.
Годишнината беше след един месец. Разбира се, не получихме никакъв диван като подарък. Трябваше отново да си го купим сами.А когато дойде да ни посети няколко седмици по-късно, беше възмутена и каза, че сме забравили за нейното обещание.
Каза, че ще ни даде подарък, но ние така и не го получихме. По същия начин свекърва ми ни “подари” пералня, кухненски комплект, телевизор и т.н. Финансово ни беше трудно: трябваше да плащаме ипотеката, така че беше почти невъзможно да спестим нещо. Все пак успяхме.
Но свекърва ми идва всеки път, вижда, че сме купили нещо, което тя самата е обещала да купи, маха с ръка, хваща се за сърцето и казва, че не спазваме обещанията ѝ, не сме го чакали отново и т.н. Тя е странна жена, за да бъдем сигурни.
