Ние сме обикновено средностатистическо семейство. Аз съм лингвист и преводач по професия, а съпругът ми е шофьор на линейка. Не мога да кажа, че печелим много, но това е достатъчно, за да живеем.
С раждането на първото ни дете семейството ни изпита временни финансови проблеми. Видях, че на съпруга ми му беше трудно да носи всичко на раменете си. Успях да постигна споразумение с шефовете си и започнах да работя дистанционно. Така ми беше по-лесно.
Не прекарвах много време в пътувания. Имах почти свободен график. Във всичко това имаше само един проблем – понякога ми се налагаше да оставям сина си без надзор за няколко часа. Майка ми живееше в друг град, съпругът ми работеше, а свекърва ми беше единствената ми помощница. Работният ми ден започваше в 10 часа.
Помолихме Марина Александровна да вземе сина ни в 10 часа за няколко часа, за да мога да си свърша работата преди обяд. Тя живееше съвсем наблизо, беше й лесно. Тя се съгласи, но очевидно не го разбра правилно. Отначало идваше в 9 ч.
сутринта, за да “мога да се подготвя за работа и да приготвя закуска за съпруга си”. След това започна да идва половин час по-рано, по-късно и в 8, а после още, свекърва ми почука на вратата ни в 7, когато още спяхме. “Марина Олександровна, работният ми ден започва след три часа. Няма нужда да взимаш внука си толкова рано”, казвах аз.
“И ти започвай по-рано от другите, ще свършиш повече работа, ще спечелиш повече”, отговаряше тя всеки път. Когато приключвах работата си до обяд и й се обаждах, тя отказваше да ми върне сина й. Веднъж изчаках до вечерта. По това време бебето ми обикновено заспиваше.Облякох се, за да отида да взема сина си, но съпругът ми ме изпревари.
От нас до майка му имаше само 10 минути пеша, но съпругът ми го нямаше от около 40 минути. Той не отговаряше и на телефона. Вече не можех да седя вкъщи. Отидох да го взема. Когато пристигнах, за моя изненада вратата беше отворена. От вратата чух ругатнята на свекърва ми: “Не, ти не разбираш, с мен ще му е по-добре.
Защо му е нужна майка, след като има теб и мен? Нямаш никаква представа как се отглежда дете. Да си го кажем направо: на момчето обективно ще му е по-добре с мен.”
“Какво говориш, Марина Александровна”, избухнах в кухнята, “Максик никога повече няма да дойде при теб”, казах и излязох от дома ѝ със сина си. На излизане съпругът ми дълго се опитваше да ми обясни нещо, но аз не го слушах. След този инцидент синът ми и баба му никога не бяха насаме заедно.
