Когато съпругът ми и аз купихме апартамента си, това беше зелена светлина за неговите роднини. Те идваха от селото всяка седмица. Понякога идваха за няколко дни свекърва ми, понякога снаха ми, понякога братята на съпруга ми. Дори далечните му роднини ни идваха на гости.
Никой не ги попита дали могат да останат при нас: те просто го направиха факт. Когато реших да поговоря със съпруга си за това, той се обиди: “Ти не харесваш моите роднини? Не искаш да идват при нас? Какво лошо има в това да дойдат по работа и да останат при нас? Не мислех, че си такъв ханъз – каза ми съпругът ми. Обидих се, че ме нарече “хан жа”, защото никога не съм била с хубаво лице.
Щастлива съм, когато имаме гости. Харесва ми да приготвям вкусотии за тях, но не е нужно да идват в пакет всеки ден. Можеха първо да се обадят, да попитат дали ни е удобно, вместо просто да дойдат и да почукат на вратата. Снаха ми винаги ни се обаждаше, никога не ни е смущавала.
Тя продаваше храна на пазара, така че ни носеше месо, мляко, зеленчуци, яйца. Бях й много благодарна, но не можех да понасям другите роднини. Последната капка беше молбата на бившата съпруга на съпруга ми.
Той имаше дъщеря от първия си брак. Сега тя е на двадесет години и учи в университет. Живее с леля си и понякога ни идва на гости. Отношенията ми с нея не са добри.
Бившата съпруга на мъжа ми ми се обади и ме помоли да прибера дъщеря им за няколко седмици, докато тя издържи изпитите си и си намери работа.
Лелята, при която живее, е болна и иска да продаде апартамента си и да се премести да живее със сина си в друг град. Честно казано, не бях щастлива от това.Затова реших да кажа, че със съпруга ми отиваме на почивка. Когато съпругата ми се зарадва, тя каза, че това е още по-хубаво: “Няма да пречиш на дъщеря ми. Това е добре.
Тя ще остане с теб и ще се грижи за апартамента – каза тя. Разбира се, това не ме зарадва. Когато съпругът ми се прибра от работа, му разказах всичко и го помолих да реши този проблем. Той се обиди. – Това е дъщеря ми.
Искате ли тя да остане на улицата? Толкова си безсърдечен и подъл, защо не съм видял това преди? Апартаментът не е само твой, разбира се. Всъщност мисля, че трябва да подадем молба за развод.
Не мога да живея с човек като теб. Не разбирах отношението на съпруга ми към мен. просто изразих мнението си. Не възнамерявам да му се извинявам, защото съм права. Ако той иска развод, ще му го дам без никакви въпроси.
