Саша винаги е била недолюбвана дъщеря на майка си. Майка ѝ никога не я е прегръщала, никога не ѝ е казвала, че е красива, никога не ѝ е правила комплименти, никога не е обръщала внимание на дъщеря си.
Когато Саша отиваше при нея, за да я прегърне, майка ѝ я отблъскваше. Когато се ражда доведената ѝ сестра Ирина, Саша остава на заден план.
Майка ѝ я изпраща в интернат, откъдето я прибират само през уикендите. Саша дори прекарва ваканциите си в пансиона. През лятото отиваше на лагер, а през есента се връщаше в пансиона. Да, момичето харесваше този живот, не разбираше какво се случва, но явно й липсваше майчината обич.
По време на тази история Саша е на 69 години, а майка ѝ – на 86. Те не си бяха говорили повече от 30 години – изобщо не си бяха говорили.
Саша вече имаше собствено семейство, деца, внуци и правнуци. Саша рядко се сещаше за майка си, а дори и тогава само за миг. Така живееше семейството, без да знаят нищо един за друг.
Но един ден Саша получава неочаквано обаждане на телефона си. Обаждаше се Ира и го молеше незабавно да дойде в дома им.
“Тя не те помни, но не се обиждай. Има чести припадъци, дори забравя да се храни и не хапва нищо през деня”, обясни Ира. Сестрите седнаха в кухнята, за да поговорят.
Ирина беше сложила на главата си забрадка, под която не се виждаше никаква коса. “Цял живот съм търсила единствения. И така и не го намерих.
Толкова се радвам, че си успяла в това отношение – каза Ирина, като държеше ръката на Саша в своята.Саша не искаше да нарани чувствата на Айра, но очите ѝ коварно се спряха на забрадката ѝ, опитвайки се да открият косата.
“Да, имам ужасна плешивина. Не ми остава много време. Всъщност затова ти се обадих. Много бих искала да се грижиш за мама, когато ме няма.” – Може би ще спечелиш… – Саша дори не знаеше какво да каже.
– Не, скъпа, вече е късно. Прибрах се вкъщи, за да си събера нещата. Утре отивам в болницата и, честно казано, всички, включително и аз, са сигурни, че следващия път няма да изляза сама от болницата.
Но моля те, не се обиждай на майка си, има много неща, които не знаеш. Следващите няколко дни бяха подобни. Сутрин Саша ставаше рано, хранеше майка си, приготвяше обяд, докато майка ѝ лежеше и гледаше на едно и също място.
Следобед тя тичаше до болницата на сестра си, после се връщаше, измиваше майка си, преобличаше я и я хранеше. След 9 дни Ира починала при това темпо.
На четиридесетия ден Саша отива в църквата, за да поръча служба. За целта се събуждаше по-рано от обичайното, за да свърши цялата домакинска работа. “Ирка”, обаждаше се както обикновено майка ѝ.
“Мамо, аз съм Саша, най-голямата ти дъщеря, Ирка сега не е вкъщи, но скоро ще дойде.” Саша повтаряше тази фраза по сто пъти на ден.
“О, Саша, Ирка беше отвлечена от онова копеле, а ти нищо не казваш, знам кой си. Саша седна до майка си. “Съжалявам, че не съм те обичала – каза възрастната майка,
– бях на 17 години, съседът ни, 40-годишен гадняр, ме взе на път за вкъщи, имах му доверие, той беше чест посетител в къщата ни. Заведе ме на едно безлюдно място и ме малтретира.
Вие сте живо напомняне за този ден. Съжалявам, но все още не искам да те гледам сега. Моля те, върви си. Саша отиде на църква. Тя не забеляза, че е била там от два часа. След това бързо се прибра у дома. Майка ѝ спеше. Но тя спеше вечен сън.
