– Татяна Ивановна, съжалявам. Часът за затваряне е, а някакъв човек стои там и нищо не взема – започна да се оплаква Олга. Таня, недоволна, вдигна поглед и отвърна: “Защо ме занимаваш с такива дреболии? Тя струваше ли си? Но Оля стоеше на прага и чакаше реакция.
Директорът, осъзнал, че трябва да се направи нещо, стана и отиде в залата. Тя влезе в залата и сърцето ѝ се сви. С гръб към нея войникът стоеше пред витрина с торти. Стърчащите му уши стърчаха смешно на бръснатата му глава. “Миша, сине мой”, извика Татяна дрезгаво.
Всички се огледаха. Оля и чистачката, леля Валя. Войникът също се върна. Татяна въздъхна конвулсивно, всичко започваше отначало, тя отново виждаше сина си в непознат човек. Тя се съвзе и попита:
– Млади човече, скоро ще затваряме. Ако не искате да купувате нищо, моля, напуснете. Младото момче се усмихна смутено: “Съжалявам, но не мога да избирам. Нямам много пари – и отвори дланта си с дребни пари.
“Какво, похарчил си всичко на стрелбището? И родителите ти не ти помагат?” Тетиана се пошегува, приближавайки се. Сестрите ми. Те ме пуснаха на почивка за една седмица и аз дойдох тук. Тя живее близо до мен. В сиропиталище на улица Комсомолска. Останахме сами с нея.
А парите ми бяха откраднати във влака, добре, че имах дребни в джоба си – изчерви се той. Таня се отнесе като със студена вода и се обърна към Олга: “Момичета, хайде, опаковайте някаква вкусна храна в чантата.
Дайте ми касовата бележка по-късно” – нареди тя и се обърна към войника. “Гладен ли си?” – попита Татяна и хвана ръката му. “Хайде да отидем в кабинета ми. Ще ти дам чай и сандвичи.” Човекът, изчервявайки се, я последва.
Междувременно в коридора Олга и партньорът ѝ слагаха сладкиши в една торбичка. “За какво е на нашата Татяна цялата тази суета? Време е да се прибере вкъщи и да затвори касата, а ние се суетим тук”, намръщи се Олга.
Леля Валя й изкрещя: – “Защо мърмориш? Те казаха да го правим и да не роптаем. И Таня прави точно това. Трябва да направим момичето щастливо и да подкрепим момчето.
Но Оля не се отказва: “Честно казано, за първи път я видях такава. Как му е крещяла, Миша? “Ти, Валя, работиш тук от много време, кой е този?Чистачката спря да мие пода и въздъхна тъжно
– Това беше името на сина ѝ. Той е загинал във войната в Афганистан. Той е единственият, който е имала. Не дай си Боже, вие, момичета, да минете през това. Преди тя беше различна. Преди беше засмяна и бъбрива.
А когато Миша умря, тя се вкамени. В кабинета Тетиана деликатно попита момчето: “Откога си сам? Как се казва сестра ти? Къде ще пренощувате? Той изяде сандвичите си с апетит и отговори просто. “Родителите му се скарали в една баничарница, докато били пияни.
Сестра му се казва Светлана и след две години ще завърши сиропиталището. След армията той ще се върне в къщата на родителите си в селото и ще вземе Светлана там. Вече се е уговорил да пренощува на железопътната гара.
Тетиана го слушаше, но виждаше сина си пред себе си. Той смръщи нос, докато говореше, и захапа хляба по същия начин – първо кората, а после меката част.
Тогава тя си спомни: “Как се казваш? Той се изненада: – “Казвам се Михаил. Вие извикахте името ми в залата и аз се изненадах да го чуя.” Гърлото на Татяна се стегна в спазъм. Тя се закашля толкова силно, че по лицето ѝ се търкулнаха сълзи. Миша се разтревожи:
“Какво ти е? Лошо ли е? Татяна отпи глътка минерална вода от чашата си и избърса мокрото си лице. Ето какво се случва. Няма да отидеш на гарата, а ще пренощуваш при мен. Ще тръгнем сега и ако не те пуснат вътре, ще ти дам няколко подаръка. И не спори. Аз съм по-възрастен и знам по-добре.
Миша попита плахо: – Твоят би ли имал нещо против? Имам предвид, ако го доведеш от улицата? Татяна се усмихна: “Никой няма да има нищо против. Живея сама и за миг се сетих за бившия си съпруг.
Той я напусна шест месеца след погребението. При момиче, което е с две години по-голямо от сина им. Той вече има три деца. Видях го наскоро. Станал е по-възрастен, по-дебел и по-глупав.
Ясно е, че тя не мисли за Мишка, вероятно отглежда деца. Тя е тази, която все още не може да забрави сина си. Година след това събитие на перона стоят двама души. Татяна и Светлана, които тя беше приютила. Те чакаха бързия влак, който щеше да докара Миша, главния човек в живота им.
