В този ден жената най-накрая разбрала, че трябва да напусне съпруга си. Не я интересувало, че никой няма да я подкрепи. Приятели и познати смятали, че семейството им е идеално – трудолюбив съпруг, три деца, които вече учат в институти, голямо домакинство.
Как би могла Анна просто да изостави всичко това? И защо? Когато опаковала нещата си, съпругът ѝ бил на работа. Тя разказала всичко на децата си, но те били шокирани и не я подкрепили.
Жената най-накрая се почувствала свободна и знаела, че я чака щастие. Една вечер, още преди да вземе това решение, тя срещнала старата си приятелка в един магазин. Те винаги са били заедно още от прогимназията, но когато Саша се премества на 18-годишна възраст, губят връзка.
След толкова години раздяла те не можеха да си кажат и дума. Просто се гледаха един друг и се усмихваха. Това беше съдбовна среща. Седяха дълго на една пейка и разговаряха за всичко, което се беше случило в живота им. Тогава Анна разбра, че не иска повече да живее със съпруга си.
Тя е като робиня за него – носи, слугува, не се притеснява. А децата идват при нея само когато имат нужда от нещо. Отдавна не се беше чувствала толкова щастлива, колкото когато разговаряше със Саша.Един обикновен разговор й отваря очите за сегашния й живот.
Тя му каза колко е нещастна. На Анна й беше омръзнало да живее по този начин. И бързо намери решение – да се премести с него в друг град. Там той има апартамент, добра работа и ще може да й намери някаква работа на непълно работно време, за да не й е скучно вкъщи.
Жената се поколеба: какво ли би било да остави целия си живот в името на неизвестното? Но после си спомни колко много се бяха влюбили със Саша, как той се грижеше за нея и обеща да се ожени за нея.
Но болестта на майка му промени всичко и той трябваше да замине на работа. Когато събрала нещата си и напуснала къщата, съпругът ѝ се обадил вечерта, за да разбере къде е и защо няма сготвена храна. Но тя просто се засмяла и закачила слушалката.
Изглеждаше, че отново е на 20 години. Саша се грижеше за нея, забраняваше ѝ да става рано, само след него, в осем. Всяка сутрин той сам приготвяше кафе и сандвичи и разговаряше с нея по време на закуската.
Вечеряха заедно. Понякога Анна искаше да изненада любимия си и измисляше някои необичайни ястия. Той винаги се възхищаваше и казваше, че е трябвало да работи в професионална кухня.
вкъщи тя никога не чуваше, че храната е вкусна, дори обикновена благодарност беше рядкост. Анна не правеше нищо друго, освен да се опитва да угоди на всички и в резултат на това нямаше време за себе си. Тя ядеше след всички останали, а след това, ако останеше нещо.
Всеки ден й се налагаше да ходи до магазина и да носи тежки торби. Освен това трябвало да се грижи за стопанството – да чисти прасетата, да храни всички, да носи вода и да работи в градината, за да осигури реколтата.
След като пералнята се развалила, тя имала още повече работа за вършене. Никой не обръщаше внимание на това колко й е трудно. Тя вече не беше робиня, а се радваше на всеки ден. Дори изглеждаше малко по-млада, защото имаше време за себе си.
Анна си направи прическа и нокти за първи път в живота си. Саша я заведе в търговския център, за да си купи нови дрехи. Тя се почувства неловко. Искаше й се да избере нещо по-евтино и да си тръгне.
Но любовникът й забранил да гледа цените и й казал да вземе каквото й хареса. Саша дори помага в почистването и винаги мие чиниите, защото не иска Анна да си развали маникюра. За него домакинската работа е удоволствие; обича да поддържа ред и е готов да отделя време за това.
Не е нужно да го питат сто пъти. Той ще направи всичко сам, защото знае как да го направи. Отначало за Анна беше необичайно да има толкова много време за себе си. Но тя обичаше новия си живот, в който не беше робиня, а обичана жена.
