Бях повече в чужбина, отколкото у дома. Винаги бях далеч от децата си. Но се утешавах с факта, че всичко, което правя, е за тях.
Като баща исках да осигуря жилище и на трите си деца. Трябва да им помогна по същия начин. В трудни моменти винаги си напомнях за това. През последните години, поради възрастта ми, ми беше трудно да работя толкова много.
Реших да се върна в родината си, при децата си. От дълго време те имаха собствени апартаменти. Сега исках да направя добър ремонт в моя апартамент и да започна да живея там. Децата ми ме посещаваха все по-рядко.
Те вече имаха свой собствен живот, свои собствени семейства. Това не дойде при мен. Но преди няколко дни големият ми син реши да покани всички на семейно тържество. Бях на седмото небе от щастие.
Целувах ги, прегръщах ги. Но после се оказа, че не са ме поканили тук от копнеж по майка ми. Те имаха нужда от нещо. Вечерта, когато трябваше да се прибираме, дъщеря ми реши да поговори с мен за салона за красота.
Наистина искаше да го отвори, но нямаше много пари. Искаше да се върна на работа, за да ѝ помагам в салона. Според нея една година щяла да е достатъчна, за да спестя необходимата сума пари.
“Бях в състояние на шок. Те се нуждаят от моите пари, а не аз. Ако нямам пари, може и да не присъствам в живота им. Много съжалявам.
Когато им казах, че възрастта и здравето ми не ми позволяват да работя повече, те започнаха да общуват с мен по-рядко. Почти не се виждаме, обаждат ми се два или три пъти месечно. Чувствам се ненужна.
