В един момент отношенията ми с дъщеря ми рязко се влошиха. Това беше по нейна вина, или по-скоро по моя апартамент.
Факт е, че дъщеря ми и съпругът ѝ живеят в апартамент, който ѝ подарих. Според документите апартаментът принадлежи на мен, а съпругът на дъщеря ми не го харесва.
Когато бях по-млада, страдах не само заради липсата на собствено жилище. Майка ми има непоносим характер. Броях дните до момента, в който ще се изнеса от дома ѝ.
С пот и сълзи се сдобих със собствено жилище. От собствен опит знам колко труден е този въпрос. Исках най-доброто за дъщеря си, затова реших да ѝ осигуря минимален начален капитал.
Дълго време спестявах за апартамента на дъщеря ми и накрая успях да купя двустаен. Настаних се и дадох двустайния си апартамент на дъщеря ми. Сега съпругът на дъщеря ми прави скандали от нищо заради апартамента.
По някаква причина той е убеден, че този апартамент вече не трябва да е мой според документите. Зет ми наби нещо в главата на дъщеря ми, като каза, че могат да се откажат от моя апартамент и с парите да си купят тристаен апартамент и свой собствен.
По интернет, разбира се, но каква е голямата работа? Аз знам накъде духа вятърът… Зетят ми няма нищо – от думата “нищо”. Когато всичко върви според плановете му за апартамента, а след това той и дъщеря му се разведат, ще се отърве с половината си къща, защото за три години не е инвестирал нито цент в семейството!
Зет ми казва, че ако не възнамерявам да помогна на семейството им, т.е. не искам да се откажа от апартамента си, това е сериозен показател, че не обичам нито него, нито дъщеря си. Дъщеря ми мисли по същия начин.
Или по-скоро тя мисли като мъж. Не знам откъде се е сдобила с такава сляпа глупост. Изглеждаше интелигентно момиче… Но аз не харесах зетя си веднага.
Но си помислих, че това е нормална реакция на майка, и не казах нищо на дъщеря ми. Едва сега дъщеря ми се обиди от мен. Казва, че по принцип не искам да видя доброто в мъжа ѝ, но, разбира се, в него няма такова.
