Майка ми почина много млада, така че бях отгледан само от баща си. Той дори не се ожени, за да посвети цялото си време и внимание на мен.
Живеехме в малко село в стара къща, защото баща ми нямаше голяма заплата. След като завърших училище, се преместих в града, за да уча в университет.
Баща ми остана в селото. През третата година в университета се омъжих за мой съученик. Две години след сватбата ми баща ми отиде да живее при майка ми. Тъй като бях единственото дете в семейството, аз станах единственият наследник.
Къщата беше оставена на мен. По онова време със съпруга ми живеехме под наем в апартамент. Тъй като той беше доста скъп, решихме да се преместим в моето село, тъй като то се намираше само на 15-20 минути от града, в който работехме.
Няколко месеца по-късно майката на съпруга ми, с която имах доста топли отношения, също се премести при нас. Тя все още не се е преместила. Не разбирам за какво става дума, но тя се промени на 180 градуса.
Непрекъснато започваше кавги. Караше ми се за дреболии. Тя настройваше мъжа ми срещу мен. Ходеше с недоволна физиономия и шепнеше под носа си каква безполезна домакиня съм.
Това, което ме дразнеше, беше, че съпругът ми просто мълчеше по време на кавгите ни, без да се опитва да успокои майка си. И тогава тя започна да ме заплашва.
И с какви заплахи. Тя заплаши, че ще ми отнеме жилището, ако не я послушам и не направя това, което ми каже.Да кажа, че бях шокиран, е меко казано.
След следващия скандал осъзнах, че това не може да продължава. Изковах нови ключалки, докато тя живееше при сестра си.
Говорих със съпруга си и му обясних, че ако държи на мен и иска да спаси семейството ни, трябва да е на моя страна, а не на страната на майка си. Казах му, че ако го е грижа за мен и за семейството ни, трябва да слуша мен, а не майка си.
Когато свекърва ми се върна вкъщи, тя не можа да влезе. Съпругът ѝ казал, че е време да се върне при него, ако иска синът ѝ да е щастлив. Смятате ли, че бях прекалено строга?
