Майка ми покани сестра ми и мен в дома си, защото искаше да види внучките си. Но това, което направи, беше истинска изненада.
Даде чай и бисквити на дъщерята на сестра ми, но не даде нищо на моята Моника. Това е така, защото сестра ми й остави малко су му, а аз не.
Правилно ли е нейното поведение? Разбирам се добре с по-голямата си сестра. Нейната дъщеря е на същата възраст като моята. Децата ни също са приятели. Майка ми никога не се е отнасяла различно към мен и сестра ми.
Тя се отнасяше с децата ни по един и същи начин. В деня, в който ми каза, че със сестра ми можем да си вършим работата, а тя ще се грижи за внуците, не знаех как ще се получи. Моника е на шест години и скоро ще трябва да тръгне на училище.
Този ден тя ми се обади няколко пъти, за да ме попита кога ще я взема. Беше странно.Обадих се на майка ми и тя каза, че всичко е наред. Вечерта взех дъщеря си и разбрах причината за нейното разстройство.
Моника беше разстроена, защото баба ѝ дала на сестра ѝ бисквити за чай и след това яла сладолед, а тя не. Обадих се на майка ми и тя ми каза, че това е вярно. Бях изпаднала в лудост. Тя каза, че сестра ми е оставила пари за дъщеря си, но аз не съм го направила.
Оказа се, че тя не е имала никакви допълнителни пари, за да разглези дъщеря ми. По-късно разговарях със сестра ми, която каза, че е оставила малка сума пари, но не при условие, че са само за дъщеря ѝ.
Тя също не разбираше поведението на майка си. Дъщерята на сестрата се извини на Моника. Тя дори не помислила да сподели лакомствата.
Но те са деца, какво да правят, ако някой възрастен до тях постъпи по същия начин. Сега дъщеря ми вече не иска да ходи при баба си. Тя е обидена от нея, но аз няма да я принудя. Аз също съжалявам.
За майка ми всичко е просто и ясно: сестрите на дъщеря ѝ са били прибързани, но Моника не е била. Тя не вижда проблем в това.
Тя не се интересува от чувствата на дъщеря ми. Все още няма да изпратя дъщеря си при нея. Нито тя, нито аз имаме някакви желания. А майка ми все още ме кани, сякаш нищо не се е случило.
