Винаги съм имала добри отношения със сестра си. Бяхме като най-добри приятелки и аз бях много щастлива от това. Някои хора имат сестри, които са като котка и куче – не се разбират.
Но ние всички си казвахме, подкрепяхме се и споделяхме всичко. След като се дипломирах, започнах да си търся работа в близкия град.
В началото беше много трудно, трябваше да ям китайска юфка и да живея в общежитие. На практика нямаше никакви пари.
Но после извадих късмет и си намерих работа в добра компания. Там срещнах бъдещия си съпруг. Той също тепърва започваше кариерата си, но беше по-лесно да оцелеем заедно, отколкото сами.
По някакъв начин нещата тръгнаха нагоре за нас по едно и също време и решихме да заживеем заедно. Имахме скромна сватба, защото спестявахме за нещо голямо.
По това време сестра ми също се омъжи и имаше дете. Общуването ни ставаше все по-рядко. Но разбирам, аз самата имам много работа, а сестра ми има ново семейство, дете и нов апартамент. Трябваше да се успокоя.
Две години по-късно разбрах, че съпругът ми си има любовница. Отначало само подозирах, но после той сам ми каза за това.
Оказа се, че тя е новият ни служител. Със съпруга ми се разделихме и вече не можех да работя в тази компания и да виждам лицето на стрелеца.
Така останах без съпруг, без дом и без работа.Върнах се в родния си град. Поне апартаментът на родителите ми все още беше там, а сестра ми щеше да е наблизо.
Общуването ни обаче не вървеше добре, нямахме общи теми, а в навечерието на Нова година имаше лош инцидент.
Сестра ми ме покани да отпразнуваме празника със семейството ѝ, за да не съм сама вкъщи, и аз се съгласих. Седмица преди Нова година попитах колко пари трябва да донеса, с какви ястия трябва да помогна и какво да приготвя за трапезата.
А сестра ми ми каза, че е по-добре да не идвам. Те ще имат приятели у дома, а и всички имат семейства. Аз ще бъда единствената, като черна овца – разведена, по-добре е да не създавам остри ъгли.
Не разбирах какво означават острите ъгли; може би можех да им разваля настроението, като изглеждах разведена. Едва ли си струва да обяснявам колко разочароващо беше да чуя това от единствената си подкрепа и насърчение.
