Съпругът ми има сестра, Лида. Родителите ѝ я обграждат с любов и внимание, откакто е малко момиченце. Преди това съпругът ѝ не се е притеснявал особено по този въпрос: в края на краищата той е момче, така че няма нужда да проявява нежни чувства.
Но с напредването на възрастта този проблем става все по-ясно изразен. Свекървите на Лида я подкрепят напълно и ѝ помагат при отглеждането на детето.
И това се случва въпреки факта, че Лида има съпруг. Този съпруг беше мързелив… Разбира се, ако разбираш, че свекървата ти помага с пари всеки месец, защо да се притесняваш? Така че той се отпусна.
Лида можеше вече да е тръгнала на работа, детето отдавна ходеше на детска градина, но тя не бързаше. Това беше много досадно за мен и съпруга ми. Свекърва ми говореше само за бебето на Лида.
Със съпруга ми изплащахме ипотеката, като влагахме всичките си пари в нея, за да я изплатим след няколко години. Бяхме много уморени заради количеството работа, докато Лида живееше с всичко, което беше приготвила, имаше собствен апартамент.
На празника съпругът ми работеше толкова много, че забрави да се обади на родителите си, за да ги поздрави. Той ме попита дали са се обадили, а аз му отговорих, че не са се обаждали.
Тогава съпругът ми реши просто да си легне. В интернет се появиха снимки, на които родителите на съпруга ми щастливо празнуват празника със семейството на Лида. Съпругът ми реши, че повече няма да им се обажда; аз го подкрепих.
Накрая изплатихме цялата ипотека и можехме да се отпуснем.По този повод родителите ми и няколко приятели бяха поканени на гости. Вечерта им казах, че съм бременна. Съпругът ми беше толкова щастлив, а майка ми се разплака от щастие.
Но не казахме на родителите на съпруга ми, не виждахме смисъл. Когато родих бебето, майка ми публикува снимка от родилния дом в интернет. Така свекърва ми видя, че има още един внук.
Тя веднага дойде при нас и направи сцена. Защо не й казахме, че сме изплатили ипотеката, че вече имаме дете… Мъжът не издържа и разказа на родителите си онова, което се е таило в него през всичките тези години.
Че те изобщо не са се интересували от живота му, че през годината, в която са го пренебрегвали, дори не са се запитали къде е отишъл синът им.
Майката на съпруга ми започна да плаче и да моли за прошка. Сега роднините ми ни идват на гости и дори се опитват да ни помогнат финансово, но ние не вземаме никакви пари.
