Преди сватбата майка ми каза, че ще подари на Костя и на мен голям подарък – един милион. Само че той бил по нейната сметка и тя щяла да може да го изтегли след два месеца.
Двамата с Костя бяхме толкова щастливи, че започнахме да мислим как да похарчим парите. Костя каза, че трябва да си купим кола.
Но аз настоявах за жилище. Когато свекърва ми разбра, че ще разполагаме с такава прилична сума пари, те ни дадоха колата си, за да можем да инвестираме изцяло в апартамента.
Минаха два месеца и майка ми каза, че е удължила срока за съхранение на парите с още една година. Костя и аз не очаквахме това.
След сватбата тичахме като обезумели, разглеждахме различни апартаменти и избирахме кой е по-добър, какъв ремонт да направим и какви мебели да купим… а се оказа, че няма да получим нищо от парите, които ни бяха обещали.
Тогава майка ми каза: -Къщата ти е разхвърляна, не можеш да се справиш с нея. Твърде рано ти е да отговаряш за собствения си апартамент. Не миете добре пода или оставяте дупки по прозорците.
– “Мамо, не съм запалил апартамента, просто нямах време да изляза, работя по цял ден. Ако не можеше да ни дадеш парите, можеше просто да не обещаеш. Чувствам се засрамен пред Костя и родителите му.
-Но аз не ти дължа нищо и не съм длъжен да ти връщам парите! След известно време решихме да вземем ипотечен кредит, защото той си тръгваше, а ние бяхме без собствено жилище.
Тогава работата ми тръгна нагоре, и двамата бяхме добре платени и получихме бонус. Започнахме да мислим за дете.Година по-късно ни се роди син. Баба ми ни дойде на гости чисто символично, не ни помогна с детето по никакъв начин.
Тогава директорът ми се обади и ми каза, че трябва незабавно да се върна на работа, и дори удвои заплатата ми. Щеше да е безсмислено да откажа, затова се съгласих. Оставаше само да намеря добра бавачка, все пак детето беше още малко.
И тогава изведнъж на хоризонта се появи една баба, която каза, че ще се грижи за внука ми. Не ѝ повярвах докрай и бях прав да го направя.
Заведохме детето при нея и заради трафика пристигнахме с един час закъснение. Тя направи такава сцена, че развалихме плановете ѝ и тя вече не беше в настроение да седи с детето.
Трябваше да отидем на другия край на града при родителите на съпруга ми. А тази вечер ще си търсим нова бавачка.
