– “Коля, казвам ти, това не е нашият внук, не е нашият!” Алина беше изпаднала в истерия, “нека направим К-тест. Сигурна съм, че снаха ми крие някаква тайна от нас.” – “Успокой се!”
– Николай удари с юмрук по масата, – Това е решение на нашия син, не бива да му влияем по никакъв начин. Изпитанието е евтино, нека да отворим очите на Семьон, защото той гледа в устата на жена си като глупак.” – “Нали затова има голяма любов?”
– попита Николай. Коля е нашият елен, това ще ти кажа.” През този ден Семьон се върна рано вкъщи.Той се разхождаше и мислеше:
“Какво прекрасно време днес! Всичко е толкова прохладно – студ и слънце…”. Улови се, че си мисли, че пътят през парка много прилича на пътя от анимационните филмчета – ще се обърне настрани и там ще бъде Дядо Коледа с внучката си.
Семьон се усмихна на мислите си. В този момент той обичаше всички, обичаше всяко листо по пътя си. Тук той срещна едно момиче, което се нуждаеше от тази любов повече от всякога.
Едно зеленооко, червенокосо момиче, досущ като онова от приказката от главата на Семьон, седеше на пейката и ронеше сълзи.
– Топло ли ти е, момиче? Топло ли ти е, красавице?” Семен се приближи до нея. “Шегуваш ли се?” Момичето вдигна поглед.
“Не – отвърна Семен и седна до нея. Отне му много време да получи отговора на момичето и накрая тя му разказа какво я е довело в магазина.
Оказа се, че приятелят на Лида (името на момичето) я е измамил, като е оставил на нея заем за кола, използвал я е и е избягал. Наложило се да напусне работата си, а нямала роднини, така че Лида не знаела как ще живее и кой може да ѝ помогне.
И най-важното в тази история беше, че Лида беше бременна. Семьон реши, че ще помогне на Лида, независимо от всичко, защото очите ѝ викаха за помощ.
Семьон осигурява на Лида работа в своята фирма в счетоводния отдел и ѝ помага със заем, въпреки че тя отказва. Съгласява се да приеме помощта, само ако Семьо я удържа от заплатата ѝ.
Семен щял да посрещне Лида на входа на офиса и след това да я придружи до дома. С течение на времето той осъзнава, че не може да си представи живота си без Лида.
Но дали наистина си го е представял така?Дали детето щеше да попречи на Семьон да се наслаждава на семейния живот без дете? “О, Боже мой”, каза Лида един ден, като се хвана за корема.
“Какво?” Семьон беше сериозно притеснен. Ръката на Семьон се протегна към стомаха на Лида. Момчето с корема натисна отново. Ударите на детето даваха на Семьон огромна сила.
– Ожени се за мен – каза той на Лида и тя, разбира се, се съгласи. *** – Мамо, татко, за какво бързате, какво не е наред? – Семьон усещаше за какво ще става дума в разговора.
Майката на сънищата започна да дава аргументи, казваше, че Анита не е собствената дъщеря на Семьон. – Това беше моя грешка, признавам, и трябваше да ти кажа за това по-рано – Семьон каза всичко тогава, не премълча нищо.
– Сине, изглеждаш като красив и страстен млад мъж – каза майката и сложи ръка на рамото на сина си. Трябва да знаеш, че винаги ще те подкрепям, независимо от всичко. Момчето стана и излезе от къщата.
Зад него баща му започна да опакова куфара си. – Какво правиш? Къде отиваш?” – нападна го съпругата му. Ти също ме караше да изглеждам като елен. Вече няма да живея с рога – каза той.
“Скоро ще подам молба за развод.” – Какво? Какъв развод? Какви рога?” Жена му сложи ръка на сърцето си. “Мислиш ли, че с пет деца в семейството не знам как изглежда едно недоносено бебе?
Знам всичко прекрасно, скъпа.” – А. Жена ми искаше да се съпротивлява, но разбра, че няма смисъл, а и защо не ме напусна още в самото начало? Обичах те, глупако, но сега ще останеш сам с непоносимия си нрав. Николай махна с ръка и излезе от къщата.
