– Катя, хайде да се разделим с нещо – каза Денис, отмести чинията с недоядения борш от себе си и погледна жена си. Катерина, която спокойно пиеше чая си, се разбърка, изкашля се и се изчерви. В очите ѝ се появиха сълзи.
След като си почина малко, тя уточни: “Сериозно ли? Знаеше, че е малко вероятно съпругът ѝ да се шегува с такива неща, но трябваше да уточни: “Да, сериозен съм.” “Но защо, Денис?” – попита Катя и прехапа устни, за да не се разплаче.
Тя не разбираше как той може да говори толкова спокойно и непринудено за развод след осем години брак. “Катя, нека не изпадаме в истерия – каза той бързо, като видя състоянието на съпругата си.
– “Спомняш ли си, когато си обещахме, че няма да се лъжем?” “Спомням си.” “Добре, добре”, кимна Денис, сякаш наистина беше доволен от добрата памет на жена си.
Виждаш ли… – заекна той, беше му трудно да намери думите, в съзнанието му разговорът беше прост и лесен, но в действителност беше объркан и страшен, не искаше да наранява жена си, но го правеше и не можеше да промени нищо.
– Виждаш ли – започна отново той, – мисля, че се увличам.” Денис погледна надолу, засрамен. “Изневеряваш ми?” Катя прошепна, хапейки още по-силно устните си. Въпреки това тя седеше, като не откъсваше поглед от съпруга си.
– Не съм те лъгал – каза твърдо Денис. Катя го погледна и разбра, че той не лъже. Но ме привлича една колежка в работата – продължи той. “Привлича ме една колежка в работата”, продължи мъжът. “Опитах се да не мисля, да заглуша тези чувства, но не се получи, разбираш ли.
Катя вече не можеше да сдържа сълзите си. Те се стичаха на едри капки по бузите ѝ, падаха върху ризата ѝ и оставяха мокри петна по нея.
Искаше ѝ се да скочи от мястото си, да направи сцена, да разбие няколко чаши, но се сдържа. Остана на мястото си и продължи да слуша Денис: – Съжалявам, Катя, и те моля да ме пуснеш.
Това ще бъде искрено. Предполагам – сви рамене той, въздъхна и попита: – Ще се отпуснеш? Последните думи прозвучаха така, сякаш за него беше наистина важно тя да каже, че се отпуска и не се ядосва.И беше ядосана. И не искаше да я пусне.
И го обичаше. И се страхуваше да остане с него, но не каза нищо, само една фраза: “Върви”, и като стана от мястото си, отиде в детската стая. Там, с лице, заровено във възглавницата на най-големия си син, Катя даде воля на чувствата си.
Чу как Денис се приготвя, как хлопва входната врата и как си тръгва. Като намери сили, Катя се обади на майка си и я помоли да вземе децата от детската градина. След като разговаря по телефона, тя падна на леглото и започна да плаче.
Душата ѝ кипеше от страст. Искаше да отмъсти на съпруга си. Искаше да настани децата при баща им, за да му попречи да ги вижда, но не го направи.
Дългите разговори с майка ѝ убедиха Катерина, че подобни действия само ще влошат положението на синовете ѝ.
С усилие на волята тя успява да насочи разрушителната си енергия в положителна посока. Катя се погрижи за себе си.Не, тя не е изоставила децата си, просто се е научила да цени и обича себе си малко повече от преди. Записала се на фитнес курсове, посещавала курсове по английски език, за да напредне в работата, и започнала да ходи на плувен басейн със синовете си.
Катя отслабна, стана красива и се превърна в уверена жена. Мъжете хвърляха възхитени погледи към нея, но тя… Не обръщаше внимание на никого, все още обичаше Денис. Денис се оказа прекрасен баща.
Редовно плащаше сметките си, вземаше децата през уикендите и ходеше с тях на почивка. Денис се опита да установи приятелски отношения с Катерина, но тя го отблъсна.
Не можеше да бъде приятелка с някого, когото все още обичаше. И не искаше повече да се пречупва. Три години отлетяха в радости, скърби и дребни неприятности.Катя успешно гради кариера, отглежда децата си и обича живота.
Не е имала връзки и не е търсила мъж. Денис също беше свободен. Катя знаеше, че нищо не се е получило с жената, заради която беше поискал развод. Това не я караше да се чувства нито щастлива, нито тъжна.
Просто й беше скучно. Един ден всичко се обърна с главата надолу, когато Катя получи телефонно обаждане от Денис. “Здравей, Катя – каза мъжът със странен глас, – претърпях инцидент, в болница съм. Можеш ли да ми донесеш някакви дрехи?”
“Мога”, отвърна жената с безцветен глас, а вътрешностите ѝ бяха студени. А в главата си чу един глас: “Той не ти е нужен.
Все още те е грижа за него. Катя кимна в такт с думите на този странен глас и отиде в магазина за алкохол на Денис.Сривът беше сериозен.
Няколко седмици в болница, а след това пълно спокойствие у дома. Катя прекарва цялото това време в помощ на бившия си съпруг, тъй като не желае да посещава възрастните му родители, а за нея не е трудно да се грижи за Денис.
Останалото се случи спонтанно. Един ден Денис просто придърпа бившата си съпруга към себе си, нежно я целуна по устните и каза:
“Обичам те. Ти си най-добрата от всички жени. А аз… – той спря да говори, а тя също замълча, опомняйки се. – Може ли да опитаме да започнем отначало? – изведнъж реши той.Планината викаше – носете я, а сърът казваше – съгласете се.
Катя слушаше сира и нито веднъж не се поколеба. Тя отново е щастлива с Денис, а на онези, които й казват, че е твърде рано, и намекват, че съпругът й (да, да, двамата с Денис са подписали второ брачно свидетелство) отново ще я изостави, Катя просто отговаря:
“Никой не знае какво ще се случи по-нататък, но сега съм щастлива. Обичам и съм обичана.” Виждайки изненаданите лица, тя веднага добавя:
“Да, това е такава странна любов, не ме разбирайте погрешно! Какво мислите, струва ли си да дадете втори шанс на любовта си или трябва да живеете според принципа, че не можете да влезете два пъти в една и съща река? Нима хората никога не се променят?
