През есента Артьом и Елена искат да се оженят. Красива, неразделна двойка. Те винаги бяха заедно. Разделяха се само веднъж на няколко месеца – той учеше за шофьор в града, но дори и тогава идваше всеки уикенд, за да види любовта си.
Не постъпи в армията – не беше годен. Лелята на Олена, която вече се беше пенсионирала, я уреди на работа като секретарка в престижно заведение веднага след училище. И личният им живот, изглежда, вървеше добре. Всички се възхищаваха на тази прекрасна двойка.
Артьом беше висок, широкоплещест, атлетично сложен мъж. Имаше големи черни очи и коса с цвета на катран. Лена беше ниско, тънко момиче с дълги мигли, сини очи, мраморна кожа и руса коса.
И двамата родители бяха щастливи от връзката: бяха подготвили зестра за момичето и къща наблизо, за да се грижат за бъдещите младоженци.
През август миналата година в селото дошла една жена, за да повиши нивото на културата.Затова събира млади хора, открива театрален клуб и решава да постави “Ромео и Жулиета”
. Без никакво съмнение Артьом е избран за ролята на Ромео, а на Алла е поверена ролята на Жулиета. На Алена е предложено да играе статистка, но тя отказва поради натоварения си график.
Артьом започва да изчезва на репетициите и двамата почти не се виждат. Алла винаги го молеше за помощ и той й помагаше.
Скоро Артьом и Алла започват връзка. Пиесата е добре приета от публиката в града, затова те пътуват с нея из целия регион. През ноември Артьом и Алла се женят.
Елена напуска работата си и заминава за града. Чичо ѝ (брат на баща ѝ) ѝ помага там. През пролетта Олена ражда син – Хриция. Тя си намира работа и се запознава с годеника си със сложна немска фамилия.
Томас е добродушен мъж, който е лудо влюбен в Олена. Днес те са щастливи баба и дядо. Имат двама внуци, които много разглезват. На снаха ми това не ѝ харесваше, искаше да ги възпита по най-добрия възможен начин. Артьом и Алла живееха в столицата.
“Актрисата” не е имала планове да остане в провинцията.Олена знаеше за това. А сега са минали много години. Елена отдавна не се е прибирала при семейството си, а брат ѝ се е преместил в малък град наблизо.
Тя отишла да го посети и преди да си тръгне, решила да отиде на гроба на родителите си. Елена почисти гроба, постави цветя за всеки от тях и седна на една пейка. Изведнъж някой докосна рамото ѝ…
“Артем, това определено е той, но как?” Олена беше зашеметена. “Здравей, красива Лина, не си се променила ни най-малко”, каза Артем нежно, сякаш се бяха разделили едва вчера, въпреки че бяха минали 35 години.
“Остарях, но ме тегли към родния град… Трябва да издигнем достойни паметници на родителите си, дано всички те да живеят във вечна памет…” – каза Иван, а после продължи:
“Знаеш ли, Олена, ние сякаш живеем в града и всичко е наред, но аз имам чувството, че всичко съм направил погрешно. Струва ми се, че цял живот съм живял с погрешна цел… С теб любовта ме вдъхновяваше, чувствах се уверен, можех да направя всичко.
С Алла беше като блато, което ме дърпаше надолу… Оказва се, че любовта е различна – усмихна се той, – имам добра заплата, добра позиция, но за нея все още съм селско момче.
Не й отговарям. Имам чувството, че съм изживял живота си напразно: не съм построил къща, не съм посадил дърво, не съм родил син… Алла е безплодна… не е могла да роди… – с копнеж и тъга каза Артем.
– Чакай – Елена извади една снимка, – виж, това напомня ли ти за някого? Артем онемя, не можа да каже нищо в продължение на няколко минути.
На снимката беше той, но в младежки дрехи и с различна прическа. “Защо не ми каза?” “Дали щеше да има някакво значение? Гриша е гордо момче, знае, че ти си истинският му баща, никога не съм го лъгал. Вземи снимката, на нея има неговия номер.
Той ме помоли да ти я дам, в случай че някога го срещна. Можете да поговорите и да се опознаете, не е проблем. Трябва да тръгвам, утре излитам.
Пожелавам ти щастие, а любовта, макар и да е различна, е нещо, което избираме… Артьом седна на пейката, хвана главата си с две ръце, обвинявайки се за всичко
