Вероника винаги е била добра домакиня, майка и дори свекърва. Тя е била примерна жена във всички сфери на живота.
Съпругът ѝ беше заминал в командировка за около 2 месеца. Ника се справяше с всички трудности, които падаха на плещите ѝ като жена, но ѝ липсваше подкрепата на съпруга ѝ в ежедневието.
Ника се разхождаше в парка с детска количка и си помисли, че трябва да промени нещо в живота си. Не харесваше нелепо дългата си коса, която отглеждаше заради съпруга си, не харесваше пердетата в къщата си, не харесваше парфюма си, който не беше сменяла повече от 5 г. Но всички тези промени ѝ се струваха твърде смели.
Едва успяваше да се справи с всичко в къщата и с внука си, а и не търсеше нови грижи. Вероника често се обаждаше на съпруга си и казваше, че го чака и не може да се справи повече.
Помолила го да обясни на шефовете си, че дъщеря му е в болница и че има нужда от помощ поне за внука си, защото Вероника имала достатъчно пари, за да плаща за два апартамента.
В отговор мъжът само махнал с ръка общи фрази като това, че е незаменим работник, че няма повече работници по неговата специалност и т.н., но по време на последното обаждане обещал да се върне преди Нова година.
С натрапчиви мисли за промяна Ника реши да започне с най-невинното нещо – пердетата. Внукът ѝ спеше спокойно, зет ѝ беше на работа, а вечер се прибираше от работа и отиваше направо в магазина за алкохол, за да види жена си.
Внукът ѝ беше с Ника през цялото време. Тя беше свикнала с това, но по това време най-голямата ѝ мечта беше да спи.
Затова постави една табуретка и се качи на нея, за да махне старите завеси. Тогава телефонът иззвъня. Ника вдигна слушалката, докато стоеше на табуретка. “Скъпи, заета съм, говори кратко – каза Ника.
Съпругът ѝ сигурно е бил много доволен да чуе тази молба. – Добре, слушай. Имам нова жена. Тя не е по-млада от теб, не е по-красива.
Тя просто е напълно различна. Благодарна съм ти за всичко, което си направил и правиш за мен, но вече не мога да го крия от теб.
Съжалявам. Не очаквай да ме видиш скоро. При тези думи Ника почти припадна. Тя едва се държеше на краката си. Когато зет ѝ пристигна, Вероника обясни всичко. Тя се отнасяла към зет си като към син.
Той разбрал и предложил на свекърва си почивка. Зетят на Ника си взел няколко дни отпуск от работа, за да се грижи за сина си, а съпругата му щяла да бъде изписана там.
Той също така купил почивка на море за двама за свекърва си и нейната близка приятелка. Преди пътуването Вероника коренно променя имиджа си, като подстригва косата си над раменете, изхвърля всичките си стари дрехи заедно със стария си гардероб и решава да се премести.
Тя поискала да наеме едностаен апартамент, докато се разведе със съпруга си, получи своя дял от настоящия апартамент и реши жилищния въпрос.
Пред съпруга си Ника изглеждала загоряла, отпочинала, с нова прическа и необичайни дрехи. Мъжът каза само две думи: “Ти си се променила.” “Ти си чудо.” Ника не се смути.
