Със Сергей се оженихме преди петнайсет години. Веднага разбрах, че никога няма да имаме добри отношения със свекърва ми.
Дълго време Сергей и аз нямахме деца. За щастие той беше бизнесмен, работеше като директор на успешна компания, така че се подложихме на медицински преглед, излекувахме се и скоро животът ни възнагради със син и дъщеря.
Аз отглеждах децата, а съпругът ми работеше. Бяхме доволни от това споразумение. Майка ми живееше в друга държава, така че не очаквах помощ от нея.
Но свекърва ми просто не искаше да помага. Тя не ме харесваше и пренебрегваше внуците си.
Преди петнайсет години ме смяташе за недостойна за сина си, мислеше, че съм с него само за пари, запознаваше го с дъщерите на богати родители, но Серхий избра мен.
Една вечер, когато се прибрах, намерих бележка на нощното шкафче и забелязах, че апартаментът е празен, а вещите на Серхий ги няма. Той беше оставил мен и децата. Беше написано на лист хартия:
“Имам още един. Ти си силна жена, ще се справиш. Ако успеете, простете ми.
Не ме търсете. Обадих му се, но телефонът беше изключен. Той си тръгна, оставяйки ме без нищо. Не забелязах никакви промени в поведението му.
