Няма да крия, че в повечето случаи момчетата вече предварително не харесват майката на жена си. Причината за това са многобройните анекдоти, стереотипи и разкази на приятели, които вече са създали семейство. Мисля, че за никого не е тайна, че по подразбиране трябва да има студена война между свекърва и зет.
Естествено, бях сигурна, че и на мен няма да ми бъде спестена тази съдба. Когато отидох да се запозная със семейството на Али, бъдещата ми съпруга, не очаквах нищо добро. Когато стигнах до апартамента, разбрах, че съм бил прав.
Юлия Петровна е все още доста млада жена, добре поддържана, изглеждаща по-млада от годините си, добре облечена, с добра прическа… И с поглед, който веднага даде да се разбере: тя е, меко казано, малко бодлива. Първият разговор беше напрегнат. Бъдещата ми свекърва ми задаваше въпроси за моето образование, доходи и начин на живот.
Тя очевидно беше разочарована, че съм сирак, тъй като съм израснал в сиропиталище. Но когато чу колко печеля, беше потресена. А аз печеля доста добре. Имам диплома за инженер и работя като програмист в голяма чуждестранна организация, а заплатата ми е почти три пъти по-висока от средната в града.След първата ми среща с Юлия Петровна, разбира се, бях убеден, че всички истории, които чух, са истина.
Да, стига да нося пари, ще ме търпят. Ако нещо се случи, тя ще “изяде търпението ми с чаена лъжичка” и ще каже на дъщеря ми, че няма нужда от мен. Всичко се очаква. Просто ще сведа личната комуникация до минимум и всичко ще бъде наред.
Взех това решение, след като се запознахме.” На сватбата Юлия Петровна беше резервирана. Не ме прегърна, каза, че просто иска дъщеря ѝ да е щастлива. Тя ни даде скромна сума пари. Всичко мина добре. Страхувах се, че ще бъде по-лошо. Първата година от брачния живот беше като приказка.
С Аля живеехме ръка за ръка. Позволявахме си много, аз печелех добри пари. Пътувания, ходене по ресторанти, скъпи неща за съпругата ми… Не пестях пари. Наехме апартамент без никакви заеми и други подобни, дълго време бях спестявал за тази покупка.
Вярно е, че имах достатъчно само за едностаен апартамент, но за начало беше добре. Заради кризата фирмата ми започна да намалява броя на служителите си. За щастие, не ме уволниха. Много се страхувах от това. Но шефът ми веднага ми каза, че съм ценен служител и че ще бъда уволнен само ако компанията фалира.
Но заплатата ми беше значително по-ниска от преди. Бях много притеснен, не спях добре, започнах да работя нощем, намерих случайни клиенти в интернет, за да печеля пари като фрийлансър. Аля постепенно променяше отношението си към мен. Винаги беше недоволна, упрекваше ме, че не съм мъж, че не мога да ѝ осигуря начина, по който живееше преди.
Простих на Аля. Обичам я, а и тя е израснала в богато семейство. Тя е свикнала с определено ниво на доходи. А аз съм нейният съпруг и трябва да й осигуря това, от което се нуждае.
Попаднах на този проклет “поздрав” от Китай по време на работа. Беше ми трудно, не можех да стана от леглото. Но не се стигна до болница.
Не можех да работя, загубих клиентите си. Каква работа можеш да вършиш, когато не можеш да седиш прав?” Аля веднага замина… за дома на майка си. Каза, че не иска да се зарази. Останах сам.
В такова състояние, че ми беше трудно дори да си налея чай. И за моя голяма изненада, час след като Аля избяга, майка ѝ дойде да ме види… Не исках да я пусна вътре. Бях разтревожен за нея. Но тя не искаше да чуе нищо.
Тя успя да намери най-добрите лекари, купи всички лекарства, които трябваше да ме изправят на крака. Поръча вкусна храна, която все още не можех да оценя заради загубата на обонянието си …Оказва се, че Юлия Петровна някога е работила като медицинска сестра.
Така че тя знаеше точно какво да прави. В продължение на една седмица тя се грижеше за мен като за дете. С изненада разбрах, че се отнасяше с мен като с майка, която никога не съм имала.
Тя ме помоли да простя на Аля, като каза, че тя е само дете и че трябва да изчакам, докато порасне.
Каза ми, че ме уважава безкрайно много и негативните чувства, които може би съм изпитвала, са били просто ревност… Оправих се. Свекърва ми остана при мен в продължение на една седмица, като следеше състоянието ми. Между другото, тя беше добре.
Аля се върна едва когато окончателно се възстанових. Започнах да си мисля, че съм взел твърде прибързано решение, като съм се оженил за нея. Но сега Юлия Петровна е моя близка приятелка и ще общувам с нея дори ако се разведа с дъщеря ѝ.
