Казвам се Татяна. Аз съм на четиридесет години. Живея в село на петдесет километра от областния център. Преди имах пълно семейство, но преди няколко години овдовях. Синът ми, Дима, тогава беше само на десет години. Трябваше да го отглеждам напълно сама.
Направих всичко по силите си, за да се уверя, че детето ми ще израсне добро и достойно, и ето какъв беше резултатът.
След девети клас Дима постъпи в строителен колеж в областния център. Сега живееше там, като се прибираше у дома само през уикендите, и то не всеки уикенд.
Момчето ми учеше добре, но в личния си живот, както се оказа, вършеше някакви пакости… След като завърши втори курс, синът ми, както обикновено, трябваше да се прибере в селото за празниците, но по някаква причина се забави.
Дима пристигна внезапно, две седмици след завършването, и то не сам. когато отворих вратата на сина си в ранната лятна утрин, си помислих, че още не съм се събудил и си въобразявам. Дима държеше в ръцете си вързоп с новородено бебе.
“Запознай се с Виктория, мамо!” – Какво имаш предвид? Чие е това дете, сине? – Мое… Съжалявам, мамо, не можех да я оставя в родилното отделение… Струваше ми се, че това е сън, а аз още спя. затворих очи, разтърсих няколко пъти глава и за всеки случай се ущипах. отворих очи и видях същото: синът ми нежно държеше дъщеря си на ръце и целуваше малкото ѝ носле.
“Дом, може би можеш да ми кажеш какво се е случило и откъде имаш това момиче?Синът започна разказа си. Веднага след като постъпва в колежа, той се запознава с Арина.
Тя учи в друга група и Дима я харесва. Арина веднага направи впечатление на сина му като нещо специално, тя нямаше модни тоалети или ярък грим като другите момичета. Скоро Дима разбра, че това момиче е от дом за сираци. След известно време двамата започват да се срещат.
А след това синът му заминава за лятната ваканция… Когато Дима се връща през септември, научава, че приятелката му едва не се е самоубила, защото се е уплашила, че той я е напуснал.
И ето че като доказателство за истинската любов Дима и Арина започват истинска, зряла връзка, която скоро прераства в бременност. Дима се страхуваше да ми каже, че ще се жени.Двамата с Арина решават да изчакат да навършат осемнайсет години и да се оженят, без да ги питат.
Детето трябваше да се роди в началото на юни, точно преди празниците. Но се случи нещо неочаквано: Оказва се, че тя е имала сърдечен порок и е била противопоказана за раждане.
Той буквално прекарал нощта под прозорците на родилния дом и се погрижил бебето да не бъде изпратено в родилния дом, а да бъде дадено на него. Управителят се смилил над нещастника и му помогнал да регистрира детето за него.
след като научих за тази тъжна история, нямах друг избор, освен да приема внучката си. Дима се прехвърли в задочен курс и започна работа във ферма в селото си.
Той много обича дъщеря си и се грижи за нея. Струва ми се, че той вижда в нея чертите на любимото си момиче… Ето колко достоен е израснал синът ми.
