Ние бяхме ученици. Запознахме се, влюбихме се, оженихме се… Беше твърде рано да мислим за деца, докато учехме. Получих дипломата си. Съпругът ми отпадна от университета, намери работа в строителството и се нуждаеше от пари, за да създаде нашето малко “звено” в обществото. След това работата спря, нямахме собствена къща (дълго време трябваше да спестяваме за нея), спестявахме от всичко, финансите ни бяха зле, къде да имаме деца? И сега съм на 35 години. Но, слава Богу, сте изградили бизнеса си, имате къща, кола, други материални блага… така че може би е време да помислите за деца?
Ние бяхме студенти… запознахме се, влюбихме се, оженихме се… беше твърде рано да мислим за деца, докато учехме.
Аз получих дипломата си, съпругът ми напусна университета, намери работа в строителството и се нуждаеше от пари, за да създаде нашето малко “звено” в обществото. После работата спря, нямахме собствена къща (дълго време спестявахме), спестявахме от всичко, финансите ни бяха зле, откъде да имаме деца?
И сега съм на 35 години. Но, слава Богу, изградих собствен бизнес, имам къща, кола, други материални блага… Може би е време да помисля за деца? “Да помисля за… Не бях въздържател в продължение на две години, но не можах да забременея. Навърших 37 години и изпаднах в паника. Тогава започнаха прегледите, безкрайните процедури, посещенията при лекари и ужасната присъда на лекарите: “Вие не можете да имате деца!
“. Дълго време обсъждахме със съпруга ми възможностите за осиновяване на дете.Мислите ли, че можем да приемем някой друг за свой? Да го обичаме, да му даваме топлина на сърцето, а не само материални блага.
Решихме, че можем да го направим! В края на краищата, ако не опиташ, как можеш да разбереш? Прекарахме дълго време в разглеждане на снимките на децата и запознаване с техните истории.
Искахме да снимаме не съвсем бебета, а деца, които са на година или две. Да ги опознаем по-добре, да ги възпитаме като достойни хора почти от самото им раждане. Близнаците грабнаха сърцето ми: Алиса и Женечка.
Те бяха още бебета. Бяха толкова сладки, държейки се толкова трогателно за ръце. Сърцето ми каза – ето ги! Бяхме финансово обезпечени и знаехме, че можем да се справим и да отгледаме две деца, а те тогава бяха на по-малко от една година.
Децата растяха – както и нашите. Наистина не разбирах как да се държа с децата.През цялото време си мислех дали мога да приема децата такива, каквито са и каквито ще бъдат.
Но отговорът в сърцето ми винаги беше “да”. В края на краищата няма значение какво дете ще вземеш, а е важно какво ти самият ще заложиш и възпиташ в него. Разбира се, все още никой не е отменил генетиката и наследствените болести могат да се проявят. Но вие можете да се преборите с това, а останалото е просто образование.
И дълбока, безгранична любов към децата. Децата растат и ние имаме трудности, както всички родители. Сега те са в тийнейджърските си години и претърпяват хормонални промени. Те могат да бъдат строги, настоятелни в преценките си. Но аз самият някога бях тийнейджър, борех се с родителите си, защитавах правата си:
“Аз съм възрастен, знам всичко сам, омръзна ми от вас!Престанете да ме повдигате!” Едва когато пораснах, разбрах, че съм грешал в твърденията си. Децата не са моето семейство, затова винаги се опитвам да обсъждам всичките си проблеми с тях, за да не си мислят:
“Моите родители не са мои, моите собствени родители биха ме обичали повече, съжаляват ме”. Нашите деца знаят, че са осиновени, и ние не го крием от тях. Не сме измислили специална история за осиновяването, а просто казахме:
“Взехме те от сиропиталище. Защото не можехме да имаме свои.” И тогава само нашата любов и грижа. Винаги обсъждаме тази тема, те задават въпроси, а ние намираме отговори. Всяко дете иска да опознае корените си, да намери родителите си и ако иска, аз няма да му преча, а само ще му помогна.
Междувременно с децата ми ходим на почивки в европейски градове, ходим по планините, ходим в гората с палатки и полска кухня, а през лятото винаги ходим на море. За мен е много важно да прекарвам време с децата си и да им оказвам подкрепа, когато имат нужда от нея. Няма значение колко време и усилия ще отделя за това!
