Градинските асоциации в Омск са доста далеч, а Мрия също е неудобна за пътуване.
Има само един микробус и неудобно разписание. Разбира се, летовниците се измъкват и стигат първо до някое село край Москва, а оттам вземат автобус.
Изобщо, целият смисъл е да стигнеш до вилата, след такова пътуване, да не говорим за ентусиазма в градината, ще имаш достатъчно енергия, за да си свариш чайник.
А Лидия, героинята на този разказ, дори не е имала късмета да разполага с чайник: тя не е имала селска къща.
Това означавало, че пенсионерката няма къде да си приготви вечеря или да подремне след тежък работен ден. Старицата се замислила, направила изчисления и решила, че ще си построи къща.
Тя не знаела нищо за строителството, цял живот била работила като шивачка, а по-близо до пенсия станала оператор в петролна рафинерия. пенсионирала се след трудова злополука.
Но не можела да спи по коридорите, нали? Купила си книга за съвременните строителни техники, разпитала знаещите си съседи и се захванала за работа.
Тя наема хора само на първия етап: не би могла да постави пилотите и да излее основите.
Беше спестила много пари, затова Лидия пресметна всяка малка подробност. Тя си спомня: „Работниците се появиха на строителната площадка само защото не можех сама да пренасям тухли или да смесвам цимент.
Бях планирала къщата да бъде дъсчена: но не можех да вдигна и един дънер. Дъските са по-лесни за рязане, пренасяне и заковаване“.
Един съсед забелязал трудолюбивата баба, дошъл и я погледнал. Предложил ѝ нещо и най-важното – дал ѝ кофа с импрегнация за дъските. Но не взел никакви пари, колкото и да настоявала тя.
Пенсионерът започва да строи къщата през август, а през ноември стените са готови и покривът е монтиран.
Тя била толкова добре запозната с темата предварително, че не забелязвала особени трудности:
винаги знаела какво прави и защо. Имало само един проблем: когато сглобявала гредите, не успяла да улучи правилно наклона, затова се наложило отново да поиска помощ:
„Не можех да се прицеля точно, страхувах се, че ще сбъркам и целият покрив ще падне. Обадих се на сина ми, той дойде и направи всичко.
Беше труден период, защото валеше сняг. Трябваше да измета всички пукнатини, за да работя спокойно и да не се страхувам, че ще се подхлъзна“.
В процеса на работа тя открива друг начин за спестяване на пари: изолация. Започнала да ходи до река Камишливка, за да събира тръстика.
Изтъкавала по десет рогозки на ден. До пролетта, когато започнал летният сезон, Лидия нямала време за градината. Строителният обект бил почти запазен, но в началото на ноември следващата година къщата била почти готова.
Оставало само да се довърши таванът.Цялата къща струва на енергичната баба 250 хиляди рубли. Но най-важното нещо не е дори къщата, а вярата ѝ в себе си.
Енергичната баба се вдигнала и започнала да работи по оранжерията. Събрала стари прозоречни рамки и сама изградила необходимата конструкция.
След това се сдобила с една обикновена, без основи. Но с лятна веранда. Тогава дошъл летният душ.
Често чува, че не би могла да се справи сама със строежа, и се обижда.Според нея човек може да направи всичко. Много хора се съмняват.
„Казват ми: къде са снимките от работния процес? Наистина ли ме интересуват снимките? Аз работя сама, как мога да се снимам на покрива? Снимал съм това, което съм правил.
Синът ми ме снимаше, понякога идваше с фотоапарат, така че имам няколко снимки за спомен“.Баба Лида знае със сигурност: строителството е лесно. И изобщо не отнема много време.
Главното е да започнеш, да не те мързи. И точно да се преценят възможностите.
Трябва да се задоволяваш с малките неща, а не да замахваш към дворците, а после да живееш на кредит, да спестяваш всяка монета и да се страхуваш от обаждания от банката. Ако баба ви е могла да го направи, всеки може.
