Може би някои хора се страхуват от пенсионирането, но аз мога да кажа, че със съпруга ми тъкмо започнахме да живеем.
През целия си живот сме работили усилено, но успяхме да спестим за старините си и сега, най-накрая, жънем сладките плодове на труда си.
Работих тридесет и пет години в училище – много уморителна работа; съпругът ми беше шофьор на камион.
А сега от няколко години сме пенсионери и можем да си позволим пътувания до санаториуми, за да подобрим малко здравето си. Миналата година отидохме на море.
Тази година, през лятото, посетихме един санаториум, разположен в борова гора.
Там имаше много хора на нашата възраст, събирахме се вечер около огъня и пеехме песни.
Много ми хареса, а и двамата със съпруга ми намерихме нови приятели. Това беше златно време за нас: когато децата са пораснали, не е нужно да ходиш на работа, просто живееш и се наслаждаваш на живота.
Но има един проблем – дъщеря ни. Тя, съпругът ѝ и децата ѝ живеят с нас. И всеки път, когато със съпруга ми отидем на почивка, се сблъскваме с техните осъдителни погледи.
Но след като се върна от санаториума, дъщеря ми изрази недоволството си, че прахосваме пари, докато те вървят от дълг на дълг, за да изплащат кредита за колата;
и изобщо, на нашата възраст би трябвало да сме си вкъщи и да гледаме внуците си.
не издържах на нелепите обвинения срещу мен и обясних на дъщеря си, че не й дължим нищо, нека ми благодари за това, което има.
Но само аз и дъщеря ми трябваше да се разберем, тъй като съпругът ми и зет ми се бяха измъкнали от къщата.Доживях до пенсионна възраст и не разбрах кога сме пропуснали нещо във възпитанието на дъщеря ни.
Тя не само живее със зет си и децата си в нашата къща, но и иска да им помагаме с кредита и да гледаме децата, докато те работят. По мое време никой не ми помагаше с децата, бях разкъсана.
В края на краищата за това си има детска градина. Никой не ги помоли и да вземат заем за кола, съпругът ми им даде старата си кола да я ползват, за да могат да я карат още няколко години. Но не, те са твърде модерни, искат чуждестранна кола.
Не говорим с дъщеря ни, но на съпруга ми не му пука. Той казва: “Не ми пука, не искам да изживея цялата си пенсия, без да общувам със собственото си дете.
Разбира се, няма да изгоня децата си от къщата, ще живеем заедно, тъй като те нямат собствено жилище.
Но как да обясня на дъщеря си, че сме им осигурили покрив над главата и не им дължим нищо друго? Не искам да си мислите, че съм лоша баба, обичам внуците си, но трябва да се грижа и за здравето си.
Защо една дъщеря на нейната възраст смята, че родителите ѝ дължат нещо? Те са ѝ дали образование, отгледали са я, поставили са покрив над главата ѝ.
Това е всичко! Откъде накъде на съвременните млади хора им идват такива идеи? В днешно време всички са по-отговорни и независими.